Тази година тройнопрепеченицата на комшията стана особено върла, вероятно защото мармаладите му мухлясаха по-рано като пряко следствие от действията на подкокоросвани отвън толерасти и еврогейове. Поне той така обяснява вкусовите качества на продукта си и аз не мога да възразя, особено докато ми налива.

- Ето, че има полза и от тях! - казвам подчертано кодошлийски. - Реже, комши, през кръста реже! Наздраве!

- Полза! От нас с теб може да има полза! - той вади вестник - Заради бума от рапорти за напускане на армията търсят над 2000 офицери, сержанти и войници.

- Край на безработицата? - питам невярващо.

- А защо не? Търсят 1306 пехотинки, какво пречи ние с теб да сме двама от тях?

- Възрастта - привеждам довод.

- Абе тя ни е главното предимство! Стара служба! Освен това ти на ден по колко километра изминаваш в търсене на патешки фенери с 10 стотинки по-евтини? Това българската пехота на учение го изминава за два, че и за три дни! При това с бронетранспортьори, а не с градския транспорт, който сам по себе си е битката при Термопилите от филма "300", но с участието на футболни агитки и талибани.

Видях, че ракията в чашата ми е намаляла тревожно и реших да не му възразявам, попитах:

- Не може ли нещо по-така?

- Търсят летци, 86 човека.

- Това е само за нас с теб! - живнах - Летците жените много ги обичат, лепят се за тях като...

- ...горещ тиган на дебела кратуна! - изрева жена му откъм печката, където след облаци дим пържеше кюфтета.

- Истински Наполеон! - намигна ми комшията и подвикна към жена си - Котенце, има нещо и за теб - търсят командир на изтребително авиационно звено!

Тя му се закани с брашнен юмрук, той й прати въздушна целувка, пък наля по чашите.

- Моряци не търсят ли? - попитах - Нямам нищо против да се завъртя по морето през лятото, пък наесен ще подам рапорт за напускане.

- Виж какво, търсят 25 гвардейци. Навит ли си да идем там?

- Да стоим като манекени с часове, без да мърдаме?

- Да, ама на най-важните места. Пред президентството, при посрещане на чужди делегации. Сещаш ли се, а?

Явно в главата му се въртеше далавера, което ме накара да застана нащрек, защото последната му далавера завърши с печалба от 100 лева, но не за нас двамата, а за някакъв в уличките край Сточна гара.

- Аз пари за умножаване нямам! - казах твърдо.

Той се огледа, пък зашепна назидателно:

- Не мислиш извън рамката! Докато си на пост пред президентството или на пистата на летището, колко му е да поискаш 10 лева назаем от президента или от водача на чуждестранната делегация? Какво са 10 лева за президента, да не говорим за чуждестранен големец!

- И те ще дадат, така ли?

- Защо да не дадат?! Важен е подходът! Те са свикнали гвардейците да стоят мирно и да отдават чест. Ние с теб ще постоим мирно, ще отдадем чест, ще помаршируваме насам-натам, пък ще свалим калпаците, ще ги поднесен и ще кажем "Хайде сега моля дайте по някой лев за чудесното посрещане!" Президентът си е наш човек, направо ще искаме назаем до заплата, а като ги иска обратно, ще стоим мирно и ще мълчим, колкото и да обикаля наоколо и да мрънка, на пост сме.

Като човек, завършил с отличие тридневните курсове за преквалифициране на безработни стругари в банкови касиери, оцених огромния бизнес потенциал в тази идея.

- Да се записваме в армията! - извиках.

Комшията помръкна:

- Няма да стане! Няма да ни вземат нас с теб тия!

И наля. Прав беше. Аман от толерасти и еврогейове!