Когато видях катаджията, веднага разбрах, че нещо не е наред - не само защото изскочи на пътя с пирует, но и защото ми махаше не с палка, а с микрофон. Дадох мигач, отбих и пуснах аварийки. Още не бях изключил двигателя, когато внезапно цялата ми кола бе наобиколена от снимачен екип - осветители, гримьори, оператор с камера, гардеробиерка, всичко. И преди да успея да попитам какво става, един се пресегна през страничното стъкло и набързо ме напудри, втори ми закачи малък микрофон на ревера, гардеробиерката се хвърли през страничното стъкло да ме разсъблича, друг, явно режисьор, закрещя:

- По местата, готови, екшън!

- Кво... - успях да промърморя, а катаджията бавно и тежко се доближи до мен:

- Сержант Буцов. Документите за проверка, молим!

- Стоп! - изкрещя режисьорът. - Не казвай "молим", защото не си двама души! И като се представяш, погледни към камерата и повдигни едната си вежда, домакините ще изпопадат!

Катаджията кимна и се върна няколко крачки назад, а аз преглътнах и точно си отворих устата да поискам някакво обяснение, когато режисьорът пак изкрещя:

- Готови! По местата! Екшън!

Катаджията отново се приближи.

- Сержант Буцов - каза, повдигайки едната си вежда; явно режисьорът гонеше ефекта Джордж Клуни и Милко Калайджиев в едно. - Документите, моля.

- Заповядайте - подадох ги аз, - може ли да ми обясните какво става?

- Аз, ъъъ - каза катаджията, - ние по принцип, в смисъл, таковата...

- Стоп! - викна режисьорът. - Какво пелтечиш такъв?

- Ми, нищо не пелтеча такъв! - ядоса се катаджията. - Виж, тука тоя ме разсейва с някакви неща, дето ги няма в сценария! - след което ме погледна мръснишки, сякаш съсипвах кариерата му.

- Ало, господине - обърна се към мен режисьорът, - ще ви замоля да не говорите, нямате реплики в тая сцена, така че, нали, моля ви се... Хайде останалите! По местата!

- Ма какви са тия глупости?! - повиших тон аз.

- Стоп! - кресна режисьорът, след което си разтри слепоочието, дойде при мен и попита. - Какво неясно има в сцената, господине? В крайна сметка не снимаме "Списъкът на Шиндлер", елементарно е!

- Нищо няма да снимате, преди да ми обясните какво става!

- Хей! - изкрещя катаджията. - Тук въпросите задавам аз!

- Тихо бе, Буцов - прекъсна го режисьорът, - не виждаш ли, че тая реплика е от друга сцена!

Буцов млъкна, после тихо и засрамено се зачете в сценария.

- Вижте, господине - продължи режисьорът, - ние сме от КАТ tv - първият телевизионен канал, който денонощно излъчва дейността на пътните полицаи у нас. Както добре знаете, премиерът обяви война на корупцията по пътищата, като заяви, че катаджиите ще спират коли само пред камера... Нашият канал излъчва именно това - записите от камерите.

- Време за думи от нашия спонсор! - внезапно викна Буцов. - Когато е напечено, аз използвам дезодорант "Милиция". - И пръсна няколко пъти във въздуха.

- Благодарение на нас - продължи режисьорът - всеки гражданин по всяко време може да си пусне телевизора и да се убеди, че корупция сред катаджиите вече няма!

- Тоест - казах аз - това с мен ще го излъчвате по телевизията, така ли?

- Да - кимна режисьорът.

- Вижте - направих му знак да се приближи към мен, - как да ви кажа, аз в момента съм малко в болничен, разбирате ли, и няма да е добре шефовете ми да ме видят вън от вкъщи...

Режисьорът сви устни, разбираше, съчувстваше.

- Та дали ще може да измислим нещо, нали... ако ме разбирате - свих устни и аз, пък му плъзнах двайсет лева.

Режисьорът се огледа. После въздъхна, прибра парите и викна на оператора:

- Монтаж!