Центърът за култура и дебат "Червената къща" е застрашен от затваряне през януари 2015 г. заради непосилен наем, дължим на Министерството на културата. Затова той инициира поредицата от събития "Духът напуска тялото", с надеждата тя да не е прощална. На 10 декември сутринта пресконференция ще изясни проблемите на "Червената къща", същия ден от 18 ч. се открива изложбата "Духът напуска тялото: Сбогуване с Червената къща", която ще остане отворена за посетители до 23 декември. На 15 декември от 20 ч. е публичният дебат на тема нужни ли са подобни независими културни средища у нас. "Червената къща" нямаше да съществува, ако през 2000 г. нямаше министър на културата, който разбираше смисъла да има независими културни пространства в София и който ни подкрепи в амбицията да възстановим занемарения държавен имот и да го превърнем в място, обитавано от културата, изкуствата и дебата. Жалко е, че оттогава до днес "изключението Червената къща" не се повтори, а днес и тя е принудена да затвори врати", се казва в анонса на събитието.

"Духът напуска тялото" е каламбур с първата изложба на "Червената къща" преди 10 години. На 21 октомври 2004 г. тя отвори врати с експозицията "Духът намира тялото". Следват 350 спектакъла, 220 изложби, 570 дебата, 330 публични лекции, 130 представяния на книги и литературни дискусии, 700 филмови прожекции, работа с над 900 деца и младежи в риск... Орхан Памук, Дубравка Угрешич, Лари Лесиг, Тимоти Снайдър, Георги Господинов, Галина Борисова, Неда Соколовска са само малка част от 2800-те имена, участвали на живо в събития на "Червената къща" - било то като дебатиращи, изпълнители в спектакъл, художници... Сборната публика на събитията си културният център оценява на половин милион души, привлечените средства за култура - 5.5 млн. лв. (99% от тях от чужди и частни български фондове и фондации, под 1% от български публични средства).

Сградата на ул. "Любен Каравелов" 15 е бивш дом и ателие (до смъртта му през 1959 г.) на скулптора Андрей Николов. После става къща-музей, филиал на НХГ, но след промените е занемарена. През 2001 г. с договор Министерството на културата предоставя на фондация "Гъливер клиринг хауз" сградата за срок от 10 години, в замяна на реставрация, ремонт и оборудване. Посещавалите "Червената къща" преди това помнят злощастното й състояние: без врати и прозорци; без водоснабдяване, канализация, електричество; рушащи се фасади и стени, липсваща мазилка. Фондацията влага 746 хил. лв. да съживи дома на скулптора, който 3 години по-късно започна да функционира като Център за култура и дебат. През 2011 г. договорът за ползване изтече и Министерство на културата обяви търг за наемане на сградата на пазарни цени. "Гъливер клиринг хаус" печели търга и от януари 2013 г. фондацията заплаща на държавата годишен наем 79 663,68 лв. С парите, дължими към частния съсобственик на сградата, сумата набъбва до 93 210 лв.

Николай Нейков, административен мениджър на "Червената къща", заяви пред "Сега", че досега наемът е плащан, но: "В момента го преценяваме като непосилен. Даваме си сметка за възможностите си и риска, който носи неплащането".

Ето и официалния отговор на Министерството на културата: "Законът за държавната собственост ни задължава имот - публична държавна собственост, какъвто е "Червената къща", да бъде отдаден под наем чрез провеждане на търг. Началната наемна цена за търга е 5.75 лв за кв. м. На такава цена за кв. метър е сключен и наемният договор. Общата площ, която е отдадена под наем, е 965.78 кв. метра - т.е. приблизително около един декар разгъната застроена площ в центъра на София".

През октомври, по време на служебното правителство се разбра, че съсловни организации имат други планове за "Червената къща". Любен Генов, председател на Съюза на художниците, в поредица от интервюта коментира, че ролята на сградата е да бъде музей на Андрей Николов. "Волята на наследниците е да бъде превърната в място, което да представя по достоен начин творчеството на великия скулптор. Отнасяме се с уважение към Центъра за култура и дебат "Червената къща" и активната му дейност, свързана със съвременното изкуство и проблемите на културата, но струва ми се, че тя бе насочена към тесен кръг... Преди десетилетие, когато този център заработи, част от него бе посветена на Андрей Николов, но през годините бе неглижирана и понастоящем затворена. Същевременно шедьоврите на скулптора са затворени в сандъци в депата на НХГ. Това е недопустимо."