Знаех, че вечер държавата сядаше в заведението отсреща да хапне нещо и да изпие чаша-две марков алкохол. И затова отидох при нея - много исках да попитам държавата по важни въпроси. Важни за мен, не за някой друг.

Охраната много внимателно провери джобовете ми и взе един кламер, който от години си кротуваше в сакото ми.

- Много здраво те пазят - рекох й на държавата, - ама не съм чул някой да е посегнал да те открадне.

Държавата сдъвка внимателно залъка си и ми рече:

- Такъв е редът! Не може всеки да сяда на масата ми. Казвай!

- Ми - рекох - не ми харесва какво става наоколо. И всички викат, че държавата е виновна.

Държавата спря да дъвче.

- Забатачва се положението - рекох, - животът ни отива на кино. Който може - избяга далече оттука. Ама има и такива бунаци като нас - останаха тука и все си мислеха, че нещо ще се подобри, ще стане пo така, ама йок! Всичко се скапва пред очите ни!

- Няма такова нещо! - избоботи държавата. - Това са глупости! Нещата вървят забележително добре и само черогледци като теб не го признават!

- Ох - рекох. - Все си мислех, че няма да се наложи да предъвкваме старите теми. Дайте да си говорим за здравеопазването, а?

Държавата кимна:

- Никакви забележки! От каквото лекуваме хората, от това умират! Къде виждаш тука противоречие?

- Това са стари лафове - контрирах аз, - става въпрос, че пак се сипват едни пари, вагони с пари, а всички наоколо се питат къде са парите и защо става така, че ставаме от зле по-зле.

- Чакай, чакай! - спря ме държавата. - Взели сме мерки по този въпрос. Най-издръжливите и най-упоритите ще ги лекуваме. Другите, които се предават, нямат нужда от болници и лечение. И стига с тези пари. Всеки пищи, че няма пари!

- Ми няма! - рекох.

- Има! - не се предаде държавата. - Как безотговорно говорите! Пари има.

- Ами културата! Сега всички нея коментират, че загивала!

- Нищо не загива! Много си е добре културата, от мен да го знаеш! Просто ще свалим нивото на хората до нивото на културата, която можем да правим, и всичко ще е наред!

- Ами образованието? Децата излизат неуки, хората се смеят на това, дето го пише в учебници и помагала.

- Започнали сме реформа. По-малко хора ще се изучат, но по-качествено.

- Ами неуките и необразованите!

Държавата сви рамене.

- Тях не ги мисля. Те му намират колая, като отиват в по-развити и по-напреднали държави. Там им дават хляб, подслон, социални помощи.

После държавата рече:

- Сега ще кажеш, че за едни съм майка, а за други мащеха. Нали?

- Няма да кажа това! - рекох. - Мащеха си за всички, ама някои не си го признават.

- Това - рече държавата - е грешката на всички пердета като тебе. Все имате високи очаквания и големи забележки към държавата си. И все настоявате тя да достигне до вашите високи изисквания и морални висоти. Така ли е?

Нищо не рекох.

- А истината е толкова проста! - продължи държавата. - Всичките многознайковци като теб трябва да слязат до нивото на държавата си. И тогава всички ще са доволни. Няма да имате големите си претенции, но пък ще спите спокойно и сити.

Пак нищо не рекох.

- Това е - рече държавата, - колкото по-малко изисквания имате, толкова по-луксозен ще ви изглежда животът! Права ли съм?

- Не, разбира се - опонирах твърдо аз, - това са врели-некипели. Народът трябва да живее по-добре, да е здрав и щастлив.

- Това - рече държавата - да не ти е народна република, че така си се загрижил за народа! Чети внимателно вестниците, моля те! От години не съм народна република!

Тука вече се съгласих:

- Така е, не си народна, но не защото нещо се промени, а защото народът отдавна вдигна ръце от тебе и те напусна! А колко си република - не ща изобщо да коментирам!

Този път държавата нищо не рече.