Ако преди години хората са умирали от апендицит, защото не се е знаело какво го поражда и как трябва да се реагира още при първите му симптоми, то днес тези две неща са толкова познати в медицината, че в повечето случаи диагнозата се поставя лесно.

Апендицитът представлява възпаление на апендикса или още наричан от мнозина "сляпо черво", което е придатък на дебелото черво. Причините за възпалението могат да бъдат различни, но най-често то възниква заради попаднали в апендикса хранителни остатъци или навлязла фекална маса. По презумпция това възпаление е особено опасно, тъй като може да застраши всички органи. От апендицит могат да страдат представители и на двата пола на всякаква възраст, но опитът на специалистите сочи, че най-много случаи се срещат при пациенти до 30 години. Причините да се среща по-често в този възрастов диапазон е, че децата например имат по-къс апендикс поради факта, че той още не е в пълната си форма и в него по-лесно могат да постъпят остатъчни или отпадъчни маси.

Според проявленията на симптомите апендицитът може да бъде остър или хроничен. Под остър се има предвид възпаление на сляпото черво, при което се появява внезапна коремна болка, развиваща се в рамките на едно денонощие. При ненавременна лекарска намеса инфекцията може да е смъртоносна. Първоначално болката е слаба и обхваща целия корем, докато настъпи момент, в който се засилва и се съсредоточава ниско в долната дясна част на корема и се стигне до усещане за "твърд" корем. При страдащите от остър апендицит болката е съпроводена от гадене, повръщане, задържане на газове, диария или запек, както и от висока температура, обложен език и учестен пулс.

При проява на някои от тези симптоми е необходимо пациентът да бъде консултиран от хирург, който да прецени какви изследвания да му назначи. След задължителното натискане на корема в болезнената му част докторът може да назначи изследвания на кръвта и ако белите кръвни клетки (левкоцитите) в нея са повече от нормалното, то той може да има сериозното основание да постави диагноза апендицит. Понякога обаче болката ниско вдясно може да бъде подвеждаща, тъй като сходна или същата симптоматика имат възпаления и заболявания на други органи в близост до апендикса.

Заради бавно атрофиращия от възрастта апендикс оплакванията на хората след 30 години са по-слабо изразени и не толкова специфични за апендицит, затова и поставянето на диагнозата му затруднява лекарите. Затова понякога се налага да бъде изследвана и урината, за да се отхвърли съмнение за проблем с пикочопроводните пътища. Освен лабораторните изследвания и опипването на корема за по-точна диагностика се препоръчва и преглед с ехограф, който дава възможността да се види дали няма увеличение на чревния придатък. Освен това ехограф се налага и поради възможността на апендикса да се "движи", вследствие на което се променят и оплакванията при остър апендицит. Усложненията, които може да се получат заради тази форма на възпаление, са разкъсване на апендикса - перфорация, при което инфекцията се разпространява в целия корем, образуване на периапендикуларен абсцес - изпълнена с гной кухина, намираща се до апендикса, или перитонит - възпаление в коремната кухина, обхващащо перитонеума. По-рядко се стига до навлизане на бактериите, причинили апендицита в кръвта. При тази картина обикновено има увреждане на други органи, поради което и самото лечение протича много по-трудно. Такова състояние може да бъде и животозастрашаващо.

Другата форма, под която протича апендицитът, е хроничната. Според специалистите тази форма е изключително рядко срещаща се. Обикновено засегнатите от нея нямат чести и големи оплаквания. При хроничния апендицит се появяват тъпи болки под пъпа вдясно. Най-често това, което тормози човека, са подуване и тежест в корема и хроничен запек. Болките, които се появяват и изчезват периодично, са слаби и усилващи се понякога дори при ходене. Организмът може сам да се справи с възпалението и да подобри състоянието си в рамките на няколко дни. В повечето случаи лечението на хроничния апендицит е медикаментозно и рядко се стига до оперативна намеса. При нелекуване обаче може да се стигне до увреждане на стомаха, жлъчката, дебелото черво, дванайсетопръстника или яйчниците при жените. Така например малки количества от намиращия се в апендикса секрет може да изтече и да предизвика болка, сходна с тази на яйчника.

Хроничната форма може да бъде провокирана от храни, които образуват газове, прекомерна физическа активност или вдигане на тежести.

Заради честите случаи на апендицит и напредването на медицината през годините интервенциите по отстраняването на апендикса са се превърнали в рутинни операции, които могат да бъдат извършени във всяко хирургично отделение при пълна упойка.

НАВИЦИ

Според редица специалисти по коремни болести основната причина за инфектирането на апендикса е седналото положение на тоалетната чиния при изхождането по голяма нужда. В клекнало положение бедрото притиска апендикса, което позволява то да се изпразни напълно и да не се задържат отпадни вещества. Медиците свързват появата на апендицит и с липсата на баластна храна в менюто. С тези два факта те обясняват и статистиката, че най-много случаи на пациенти с апендицит са регистрирани в Европа, Северна Америка и Австралия, а в страните от Третия свят заболяването почти не се среща. Впрочем по-полезната за червата поза може да се постигне с подръчни средства и в западните тоалетни - достатъчно е да се подложи нещо под краката, за да се повдигнат.