Докато големите глави в държавата се наумуват кой и как да гарантира сигурността на спешните екипи в рискови квартали, лекарите от Спешна помощ в Раковски взеха възможно най-спешни мерки за своето оцеляване - подадоха рапорт за масово напускане. Ще остане ли това населено място или друго някое без медицинска помощ зависи от това дали полицаите ще си свършат работата така добре, както лекарите, пък макар и с риск да бъдат понабити.

Докато блюстителите на реда са наред, пациентите се оправят както могат. Някои от тях са заплашили, че и те ще предприемат отчаяни действия, ще спрат да боледуват, а заварените случаи ще се лекуват алтернативно. Явно алтернативно ще бъде лечението и на пациентите стачкоизменници, които ще си позволят лукса да боледуват.

Сега за алтернативното лечение. Модерно и похвално е да се вглеждаме в корените български, тъй че да захапем баснословната бозка на нашето пълно с положителни примери минало и да научим боледуващите по цяло Българско как да се лекуват в това време разделно на българската спешна медицина. Разлистваме записките на Захари Стоянов и четем притихнали, като си водим бележки как се лекува по овчерски:

"С болните, а особено с малките момчета, овчарите се отнасят твърде небрежно и недоверчиво. Докато болният не повръща и не яде хляб най-малко два деня, не му вярват, че действително е болен. Първото и последното лекарство на болния е да му купят от града пазарски хляб и маслини, които слагат при главата му, па нека прави, щото ще... Малките момчета тия лечат още по-лесно. Тия последните, по причина на отварата, много страдат от треска. Щом някого втресе, когато вече се сгъва и трепери, един от овчарите се приближава полекичка отзадя му и излива отгоре му един котел студена вода или изгърмява с пищов до главата му, за да се стресне, и по тоя начин треската го оставяла. Има и друга система за лечение на треска: когато жертвата захване да трепери и умалей вече, един от овчарите грабва дебелия дрянов кривак и се впусне да го бие, а другите викат отстрана: "Бягай бре, че те уби!" Това гонение се продължава, докато пациентът отмалее и падне на земята."

Ала земята българска я тъпчат и недоизлекувани майцепродавци и отцеругатели, които нехаят за нашето наследство, а са вперили трескави погледи към запада. Оказва се, че и там има подходящи примери, като най-близкият до нашите условия е този на Робинзон Крузо, оставен, подобно круширалите в острите подводни скали на българското здравеопазване, на собствените си сили и помощта на съответния бог. Четем:

"Сетих се, че бразилците използваха тютюна като лек почти за всички неразположения... Нямах представа как да използвам тютюна по отношение на моята болест, нито дали е подходящ лек тъкмо за нея, или не, но си позволих да направя няколко опита, понеже бях сигурен, че все нещо ще се получи. Най-напред взех част от едно листо, сложих го в устата си и го сдъвках. Отначало почти ми се зави свят, понеже тютюнът беше зелен и силен, пък и не му бях много-много свикнал. После накиснах малко от тютюна в ром за час-два, с намерението да изпия глътка от течността, когато си легна. Накрая запалих тютюн върху един мангал, надвесих се над него и вдишвах дима през носа, докато можеше да се търпи, защото топлината пречеше, пък и ме задушаваше."

И тук се сещаме за един друг положителен пример, при това братски, славянски:

"Швейк: пълна диета, два пъти дневно промивка на стомаха, един път дневно клизма, а какво ще последва след това, ще видим."