С най-добри чувства (за хумор) предлагаме откъси от интервю на "Фокус" с бившия неинтрониран цар (1943-46) и министър-председател (2001-05) Симеон Сакскобургготски.

***

"Фокус": ...Историята не търпи думички като "ако", но вие сте роден цар. Ако съдбата ви се беше стекла така - да управлявате България в качеството си на цар, тогава как щеше да се развие пътят ви? Предполагам, че сте мислил за това?

Симеон Сакскобургготски: О, рядко. Знаете, аз съм страшен реалист и гледам на нещата, както са, и дори много пъти не си задавам такива хипотетични въпроси "дали", "ако". То не зависи от човека, ами от друго и винаги от съчетания на обстоятелствата. Но пък гледам и на живота и по един, въпреки многото, което съм преживял, позитивен начин. И си казвам - ами, добре, ако бях останал тука, ако изпълнявах, така да кажем, легитимната си функция, може би нямаше да науча толкова неща, които съм научил вън и в един друг живот. Така че то си има, всяко нещо си има компенсация, нищо не е абсолютно черно или абсолютно бяло, или само лошо, или само добро. Сигурно, ако бях останал тука, цялата европейска картина щеше да бъде друга. Защото краят на Втората световна война щеше да бъде друг!

Ф: Как гледахте на България, когато бяхте 6-годишен и управлявахте с регентски съвет, как ви се виждаше тогава България? Разбира се, доколкото си спомняте.

СС: Тогава България беше родината. Аз - син на цар Борис, той е началството, както го наричахме, и всичко се въртеше всъщност около родина, отечество и царя. Като дете аз не мога да твърдя и не би било коректно, че съм съзнавал нещо много по-задълбочено, това е бил моментът. Но че се усещаше тежестта на самата институция и най-вече на задълженията, колкото и да съм бил малък, имаше неща, които бяха принудителни заради функцията ми. Имах погледа на хората върху мен и значи трябваше да се държа по един даден начин. С това вече, разбира се, фактът, че самата длъжност или самата титла беше нещо, което стоеше на един пиедестал.

Ф: Много хора казват в днешно време, че сме изгубили ценностите си, че живеем в едно време, което е лишено от ценности. Смятате ли, че наистина сме ги изгубили, изобщо кое ще ни помогне да се съхраним като народ?

СС: Пак въпрос на възпитание или на начина, по който човек разсъждава или го вижда. Аз съм вече на много напреднала възраст и съм констатирал, че всяко поколение сякаш счита, че преди ценностите са се спазвали повече. Едва ли е така. Може би разбирането, тълкуванието. Но това вече е личен избор. Въпреки всичко, мисля че има принципи или да ги наречем ценности, или въобще неща, които трябва да бъдат уважавани и да се придържаме към тях. Било религия, било друго, това вече всеки може да си тълкува, който не е вярващ има други принципи или които са еднакво ценни. Но четенето помага много, според мен. "Гугъл" не е всичко,с цялото ми уважение, и аз ползвам, нали, но намирам че има много други начини, по които човек може да си обогати културата, и които са малко по-задълбочени. Фокус: Какво ще пожелаете на българите през 2015 г. и смятате ли, че ще влезем в една по-спокойна година или пък напротив - идват по-бурни времена?

Ф: Какво ще пожелаете на българите през 2015 г. и смятате ли, че ще влезем в една по-спокойна година или пък напротив - идват по-бурни времена?

СС: Аз не съм гледач! Гледам на нещата всеки ден през годината, бих пожелал едно и също и не защото е Нова година, или защото 2015 г. ще бъде и приключва 2014 г., това ми се струва така нещо като рутинно и с извинение няма и много смисъл. Най-хубавото е ние, начинът по който действаме, си общуваме, всеки един да се зарече, че с нещо може да допринесе, или да има малко повече позитивизъм, или доброта. Така с друг дух да гледаме напред!