- Реформа! Веднага, необратимо и завинаги!

Така рече премиерът, после седна на кормилото на държавата и даде мръсна газ напред. Мина се време и реших да му напомня тези думи. Министър-председателят веднага ме прие в кабинета си.

- Това - рече той - е част от новата ни политика. Приемаме и изслушваме всеки и всякакви. Вие по какъв въпрос сте?

- Дойдох да питам за реформите. Когато оглавихте държавата вие рекохте, че ние ще се реформираме денонощно.

- Така е - рече премиерът - и не само аз, ами всичките министри от моя кабинет са се заклели пред портрета ми, че са за реформи у нас. Веднага, необратимо и завинаги!

- Хубаво - викам аз, - ама нищо не се случва. Никой нищо не прави, а само приказва за промени и обнова. Този филм вече сме го гледали!

- Първо - рече премиерът, - така не бива да се говори. Хората очакват промените и никой не бива да се изказва срещу това. И второ - трябва ни още малко време, да се огледаме, да подредим папките и тогава ще подхванем реформите и само това ще правим.

- Да попитам - рекох аз - има ли някакви срокове за това? Например от днес можете ли да започнете?

Премиерът рече най-откровено:

- Не, реформите не могат да започнат от днес. Имам друга програма. Имам мач на малки вратички и трябва да победим - на тоя студ! Залогът са 15 000 кебапчета и един бивол, печен в трап! Това е важно за народа ни, нали?

"Бива, бива, но бивол вместо реформа не бива", помислих си, но само вдигнах рамене и се разделихме. Измина още време. Когато разбрах, че премиерът ще открива зала за бадминтон и скуош, пръв застанах сред посрещачите.

- Реформите - рекох, когато премиерът мина покрай мен, - какво става с реформите?

Той се обърна и рече през рамо:

- Днеска имам да откривам спортна база с надстройка! Ще дойде ден да режем лентата и на реформите!

След много време премиерът се появи на концерт. Разбутах хората и стигнах до него. Като ме видя той рече:

- Помня! Реформите! Ще стане!

Успях да попитам:

- Кога!

- Няма да е днес! Нали виждаш - имаме концерт! А утре заминавам за Европа, чакат ме там!

Измина се много време и отново се срещнахме с премиера - откриваше нова поликлиника. Пак се чучнах на първия ред и го запитах:

- Как сме, какво става? Ще има ли реформи?

Премиерът бодро отговори:

- Че те вече са факт!

Зяпнах, а другите се умълчаха.

- Че къде ги тези реформи? - запитах го аз.

Премиерът рече без да трепне:

- Навсякъде, не ги ли виждате!

Огледахме се, а един му рече:

- Не, нищо не се вижда. Всичко си е както беше, че и по-лошо.

- Я - рече премиерът - погледнете мене!

Вперихме очи в него.

- Не виждате ли, че има генерална реформа? - попита той.

И продължи:

- Реформа, и то голяма. Ето - мога да говоря и с други партии - диалог! Мога да управлявам с хора, които не се понасят помежду си и сами себе си. Медиите ме канят със сълзи на очи, а преди не излизах от телевизора. Това е най-важната реформа в държавата ни - реформираният премиер!

- Да - рекохме ние - ама когато седна на кормилото на държавата за други реформи ставаше въпрос. За промени, които да облекчат живота на хората и най-после светлото бъдеще да се курдиса пред нашата врата.

- Знам - рече премиерът, - но за да станат те, първо аз трябва да се реформирам. Още малко ми остава и после започваме истинските реформи в държавата.

- Кога? - запитахме в един глас.

- Днеска няма да е! Имам уговорка с аверите да направим един белот! Ще стане - обещал съм! Най-важната реформа обаче е пред очите ви, нали?

После охраната ни разбута, а премиерът седна в автомобила си и отпраши напред.