Радио "Фокус": За новата политическа година като наследство и предизвикателства ще говорим с проф. Михаил Константинов. Какво очаквате? Как формулирате предизвикателствата и какви са опасенията ви от случващото се или това, което ще се случи през тази година?

Михаил Константинов, математик, наблюдател, мислител, логик: Може би е малко парадоксално, но аз не се безпокоя особено за това, което ще се случи в България, въпреки че то естествено най-много ни засяга пряко. Тъй като забелязвам известен процес на нормализация у нашите политици. Имам чувството, че за първи път за последните 25 години има и прагматизъм, и воля да се вършат нещата както трябва. Разбира се, много сме далеч от конкретни успехи и пробиви, но поне има желание това да се направи. А това е условието, без което не може. В този смисъл аз съм по-скоро оптимист за нещата, които ще се случат в България. (...)

РФ: Проф. Казахте „нормализация", но тази нормализация не е ли по-скоро като примирение, да не кажа като някакъв вид конформизъм?

МК: Сам по себе си конформизмът не е непременно нещо лошо. Да, аз съм далеч от мисълта, че ще правим радикални промени и да мислим, че резултатът непременно ще бъде прекрасен. Има ситуации, при които промените могат да станат стъпка по стъпка, по-бавно, отколкото бихме искали, но да бъдат стабилни. Докато опитите за бърз политически инженеринг общо взето завършват трагично. Те водят до така наречените революции, които са абсолютно нещастие в историята на човечеството. Двете най-известни така наречени революции - Френската буржоазна революция и Октомврийският преврат са пример за събития с огромна вредност за цивилизацията. Подобни неща не трябва да се повтарят.

РФ: Що се отнася обаче до родната действителност - как оценявате коалицията, която управлява?

МК: Говорите за тази коалиция, която управлява у нас, нали?

РФ: Да, говорим за у нас, разбира се.

МК: Първо, искам да кажа, че това е една доста интересна формула, която обаче беше предсказана още в самото начало след изборите. Смея да твърдя, че аз бях един от хората, които казаха, че към естествената тройка трябва да се добави и малко социалдемокрация за вкус или за цвят. Друг е въпросът доколко АБВ са социалдемократи. Но така или иначе тази формула, всъщност 3+1, в коалицията се оказа доста лесно предвидима и засега тя работи добре.

РФ: И ще продължи ли?

МК: Аз не виждам причина да не продължи. Партньорите се научиха да се изслушват, да отстъпват, когато трябва. В началото се прояви едно такова желание всеки да си стои на своето, видя се, че това не е работещ подход. И в момента се действа по всички правила на политическото изкуство. Всеки заявява своите претенции, вижда се къде е средата, там, където могат да се съберат интересите, и се действа в тази посока. На мен просто ми хареса много формулата, с която управлява парламентът. И аз даже не мисля, че това, че има 8 партии в парламента, е непременно лошо в случая. В крайна сметка всеки българин, който отиде да гласува миналата година в началото на октомври, е представен в парламента. Защото освен 8-те партии, които прескочиха бариерата и са вътре в парламента, има само две, които имат над 1 процент. Които също все пак благодарение на това получиха субсидия. В този смисъл всички трябва да са щастливи. Гласувате за някого, той спечели в някакъв смисъл. За първи път се случва това нещо. И аз смятам, че е по-скоро хубаво.

____________

* По Братя Стругацки