|
| *** |
На другата заран се вдигам, излазам на двора до нужнико, още съм сънен, а Данси там. Ни лук ял, ни лук мирисал. Стои и ме гледа умно, аха ше проговори. Да, ама аз знам, че даже и да моеше, немаше да проговори. Страх го е, знае, че е сгафил яката. Най-много да ми изломоти нещо от сорта на "Претърпех лек инцидент..." или некоя подобна чутовна простотия, къде нема кой да му поверва, освен бай Ганьо Улавио. Он на сичко верва и цел живот тръпи да го мачкат, тва му е заложено у народопсихологията.
Аз много добре знам къде е бил Данси, даже и предполагам кво е правил, ама немам доказателства. Само му избоботих:
- Данси, Данси, къде ходиш бе, мойто момче? Само хеликоптери къде не пущих да те дират...
Снощи, вече месец и нещо след тая случка, си пием и са ме налегнали тегостни мисли, нищо че печката бумти романтично, а жената е нарезала дебели филии сланина от Бечо за мезе и ги е поръсила с лют червен пиперец. Гледам новините и не моем да се начудим на некои неща...
- Кво си се начумерил? - пита ме благоверната, а аз видим, че она се е начумерила, ама решавам да преглътнем, че ми писна от скандали у таа дръжава.
Затва отговарам с възможно най-миролюбивия тон:
- Те го те, Петко Сертов се появи, ама наш Петко Мъгливия го нема от същия ден, кога изчезна и тоа. Кой знае къде се е запилел по горите у тия студове, нали ми беше изпил кило ракия за нема и час, сигурно е замръзнал некъде или е паднал от некоя скала. Да, ама него никой не го търси, щото не е бивш шеф на ДАНС, а бивш човек...
Жената тамън зина да ми отговори и те ти Данси като се разлая, направо раздра маалата. Излатам навънка и гледам некъв силует стои преди дворната вратница. Първоначално малко се стреснах и рекох да оттичам манарата, ама нещо ме спре. Загледах се по-внимателно...
- Петко, тва ти ли си бе?
- Аз съм, ела ми отвори, че едвам си стоим на краката! - гласо му звучеше некък тихо и длибоко, се едно излазаше от пещера, ама аз не му мислих много и се затичах да му отключим.
Влезнахме вътре, а жената ич не се и изненада като виде Петко.
- О, Петко, къде одиш, кога те нема, бе? - дума му она и се подсмихва поди мустак. - Мою само се оплаква от мене, ама те виж ква съм добра, тебе жена ти за камара време те прокуди от дом. Да не е одила и да си те прибере?
- Стига си приказвала глупости, а дай на човека вилица и чаша! - изкомандвах, а она послушно отвори чекмеджето за приборите у бюфето, ама усмивката си й седи.
И тогава Мъгливио направо ме разби като "Бийълс"-ите.
- Претърпех лек инцидент зад граница и затва се забавих. Наложи се да се лекувам... - и без да беше пребледнел на платно и да въртеше нервно чашата между пръстите си, пак немаше да му повервам.
- Абе, ти мене на къв ме праиш, бе!? - избухнах. - Да не мислиш, че ние едеме доматите с колците!? Претърпел лек инцидент! Нали същото бил казал оня, именяка ти, като минавал границата нощеска!
- И аз се прибрах вчера... - малко не на место се изказа Петко.
- Къде беше?
- Малко по чужбината, да видим свет...
- И що си идеш чак сега, като си се прибрал вчера?
- Не знаех, че са спрели влаковете и спах на гарата...
Че нещо не му беше чиста работата, ми беше пределно ясно. Ама си замълчах и само си чукнах чашата у неговата. У погледо му се четеше благодарност. Мислим, че щото разбра, че нема да продължавам с неудобните въпроси.
А и що да продължавам? Ей го, на Сертов некой да му задава неудобни въпроси, нищо че камара време е имал достъп до класифицирана информация и зачезна като старите пари? При положение, че целата държава плюс Интерпол се дигна на крак да го дири? Па и пръснаха половин милион народна пара за акцията?
Никой му не задава. Затва ние с Петко Мъгливио ше си пиеме пиеньето и ше си едеме сланинката, па ше се праиме, че нищо не е станало...
