България е подложена на безпрецедентен дипломатически натиск да промени антитерористичното си законодателство, за да спре свободното преминаване на джихадисти на път за Близкия изток. Офанзивата се засили след масовите убийства в Париж миналата седмица. За спешни законодателни промени вчера настоя британският посланик Джонатан Алън, а в края на миналата седмица и координаторът на ЕС по въпросите на борбата с тероризма Жил де Керхов. Това става на фона на предстоящи високопоставени визити, в чийто център ще бъдат именно борбата с тероризма и засилването на сигурността по външните граници на Европейския съюз. Днес у нас пристига британският външен министър Филип Хамънд, в петък - американският държавен секретар Джон Кери и заместничката му Виктория Нюланд. В края на месеца се очаква да дойде и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Дни преди това шефът на ДАНС Владимир Писанчев се оплака, че няма закон, по който да спира радикални елементи, които от Западна Европа отиват в Сирия и Ирак да се бият на страната на "Ислямска държава". Паралелно Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 2178, която изисква по-строги санкции срещу екстремистките групировки. Тя предвижда страните да не допускат на своя територия или да попречат на транзитното преминаване на хора, за които има информация, че са се насочили към държава, където да се включат в организация, подготовка, планиране и изпълнение на терористични действия.
Според чужди дипломати българските закони не обхващат всички прояви на тероризъм, особено в хипотезите обучение, помагачество и финансиране. Те предлагат например да се въведат наказания за оказване на словесна подкрепа на екстремисти, както и за тези, които са тръгнали да се обучават за терористи. Липсата на такива текстове в НК позволявала на ислямски бойци, които са европейски граждани, да се движат свободно през България. От ДАНС се оплакват, че само могат да наблюдават предвижването им, ако няма международна заповед за ареста им или ако не са нарушили българските закони. По неофициална информация след атентата в Бургас от ДАНС и МВР са започнали да обменят повече информация с Европол за влизащите в страната. Констатацията била, че през страната ни са минали голям брой чужденци, свързани с екстремистки групировки, но службите не са направили нищо.
Засега правителството се е заело само с промяна на Наказателния кодекс (НК). Тя е възложена на междуведомствена група, в която влизат представители на ДАНС, разузнаването, министерствата на външните, на вътрешните работи и правосъдието и която трябваше да е готова в средата на декември. Работата обаче е зациклила, защото представители на правосъдното министерство са против промени в НК. Според официалния отговор на пресцентъра му "се обсъжда дали такива промени са нужни". Подчертава се, че "при евентуални изменения в НК следва да се вземе предвид и становището на правоприлагащите органи". В работната група обаче няма представители на съда и прокуратурата.
Сигурността по границата на Европейския съюз, борбата с тероризма, регионалната сигурност, намаляване на корупцията и увеличаване на парите за отбрана - това се очаква да бъдат акцентите на поредицата от високопоставени посещения на представители на САЩ, Великобритания и НАТО в София през следващите дни. Един след друг пристигат британският външен министър Филип Хамънд и американският държавен секретар Джон Кери. Посещенията са им днес и в петък. Според правителствени източници на 22 януари се очаква да дойде у нас и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Датата още не е окончателно потвърдена.
Въпреки че визитите са отдавна планирани, след атентатите в Париж се очаква акцент на срещите да е борбата с тероризма и сигурността по границите на Европа и НАТО. Промяна в българското законодателство, свързана с борбата с тероризма, поиска вчера британският посланик в София Джонатан Алън в интервю за Нова телевизия. "През последните години говорихме само за свободно движение, сега трябва да мислим как да контролираме европейски граждани, които искат да ходят в Турция. Затова трябват нови мерки и може би промени в законодателството в България", заяви посланикът, чийто мандат у нас приключва в края на тази седмица. Той ще заеме поста директор по национална сигурност в британското външно министерство. Действащият в момента в България Наказателен кодекс не отразява съвременните дефиниции на терористичната дейност и трансграничния й характер, разясниха за в." Сега" от посолството на Великобритания у нас.
През последните дни се засили натискът върху България да се съобрази с резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН, която изисква по-строги санкции за екстремистките групировки. Миналата седмица това направи и координаторът на ЕС по въпросите на борбата с тероризма Жил дьо Керков, който пристигна инкогнито у нас. След визитата му стана ясно, че е разговарял с министрите на вътрешните и на външните работи, както и с шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Именно пред тях той е поискал бързо да се променят законите, така че да спре свободното предвижване на чуждестранни бойци от "Ислямска държава". Според източници на "Сега" той дал за пример промените във Франция, където вече властите имат право да отнемат паспортите на заподозрените в тероризъм.
"Няма абсолютно никакъв начин да бъде предотвратена терористична атака като тази в Париж", коментира вчера във френската столица Дьо Керков. Според него решението на проблема не е в това да се арестуват джихадисти, върнали се от Ирак и Сирия, тъй като затворите са "огромни инкубатори" на радикализация. По време на посещението си в България той пък е посочил, че единственият начин да се осъществява някакъв контрол върху чуждестранните бойци е да се въведе в ЕС система за следене на пътници. Затова той посети и Национален контратерористичен център към ДАНС, където вече се събират резервационните данни на пътуващите към и от България. Те обаче се обменят само със САЩ, но не и със страни от Евросъюза.
"ЕС се нуждае от обща система за споделяне на информация за самолетните пътници", заяви и председателят на Европейския съвет Доналд Туск по време на първата си среща с евродепутатите в Страсбург вчера. Той трябваше да обяви резултатите от заседанието на Европейския съвет от 18 декември миналата година, но специално подчерта последствията от терористичните нападения в Париж. Общата система за запис на имената на пътниците бе предложена от Европейската комисия през 2011 г., но парламентарната комисия за гражданските свободи отхвърли проекторезолюцията през април 2013 г. През юни същата година депутатите я върнаха за обсъждане в парламентарната комисия.
"Ако не създадем обща система за запис на имената на пътниците, може би ще имаме 28 национални такива. Те ще вредят на личната неприкосновеност на гражданите, но няма да защитават сигурността им. Общата европейска система е по-добра и за сигурността, и за свободата. Това беше вярно през декември, за съжаление вярно е и сега", каза Туск и допълни, че Европейският съвет ще обсъди парижките събития на 12 февруари. Идеята за по-бърз и лесен обмен на пътническа информация бе подкрепена и от единадесет вътрешни министри на ЕС на срещата им на 11 януари в Париж. В общото си изявление те отбелязаха "критичната и спешна нужда" да бъде създадена система, която да се използва и във вътрешността на съюза.
По време на посещението на Филип Хамънд и Джон Кери също се очаква да бъде повдигнат въпросът за промяна на антитерористичното законодателство. В София Хамънд ще обсъди с българския си колега Даниел Митов сътрудничеството в рамките на Европейския съюз, особено в контекста на кризата в Украйна, реформите на ЕС, борбата с тероризма, общата външна политика на съюза и регионалната сигурност. Той ще разговаря с президента Росен Плевнелиев и с премиера Бойко Борисов.
Същата ще е програмата и на американския държавен секретар Джон Кери. Той ще бъде придружен от зам.-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд, която ще пристигне у нас от Румъния. След края на посещението им в България те ще отпътуват за Париж.
Визитата на Йенс Столтенберг е част от опознавателната обиколка на новия шеф на НАТО сред страните членки. У нас той ще разговаря за ангажимента, който България пое на срещата на върха на НАТО да увеличава постепенно военния си бюджет до 2% от БВП. Този ангажимент не бе спазен в бюджета за 2015 г.
ГРАНИЦА
Заповед за 100% граничен контрол е издадена още на 14 октомври миналата година, обясниха пред "Сега" от МВР. Тя включва пълна гранична проверка дори на граждани на ЕС. От министерството казаха, че тъй като страната ни не е част от шенгенското пространство, няма проблем да се правят такива проверки. Според източници от МВР именно тази промяна е позволила досега да бъдат заловени четирима души, подозирани в тероризъм. Трима от тях бяха екстрадирани в Испания. Четвъртият пък беше заловен преди няколко дни по подозрение, че е свързан с двамата братя, извършили атентата в редакцията на френското списание "Шарли Ебдо" в Париж. И в двата случая обаче имаше издадени европейски заповеди за тяхното задържане и хората се издирваха чрез Интерпол.
Арестуваният у нас французин се оказа приятел от детството с братята терористи Куаши
Задържаният в Хасково французин Фриц Жоли Жоашен се оказа приятел от детството на братята терористи Куаши, които окървавиха Париж и застреляха 12 души, сред които известни карикатуристи и полицаи. За приятелството призна вчера в съдебна зала самият Жоашен, за когото България получи вече две европейски заповеди за арест. Французинът, който е от хаитянски произход, обаче отрича да има каквото и да е общо с терористичната дейност на братята.
Той бе задържан в 3.30 ч. в новогодишната нощ на ГКПП "Капитан Андреево" в автобус, който пътувал по линията Париж-Истанбул. Оказа се, че Франция го издирва с европейска заповед за арест по искане на неговата съпруга - френска гражданска от тунизийски произход, заради това, че Жоашен е отвлякъл 3-годишното им дете. Заповедта е издадена от прокуратурата във френския град Бобини. Преди дни майката е дошла в България и е прибрала детето.
На 12 януари в прокуратурата е постъпила втора европейска заповед за арест, издадена срещу Жоашен, но вече от съд в Париж. Обвинението е за тероризъм - участие в организирана престъпна група за подготовка на терористични актове. Именно по нея беше и вчерашното ново съдебно заседание. Френските колеги са посочени няколко текста от Френския наказателен кодекс, които могат да се обединят в общата формулировка - участие в организирана престъпна група с цел подготовка на терористични актове, заяви зам. окръжният прокурор на Хасково Дарина Славова, цитирана от БГНЕС. "Не е наша работа да преценяваме дали френските власти имат сериозни основания или не. Като факт това, което е посочено в заповедта, е, че няколко дни преди да потегли за Турция, задържаният е имал контакти с един от двамата братя. Не се посочва тези контакти свързани ли са с някакви терористични действия или не, нищо повече", обяви още Славова.
"Човек може да има приятели и те могат да правят каквото си искат, аз просто съм тръгнал във ваканция и нямам нищо общо", казал в залата пък Жоашен, цитиран от Дарик. "Мога да пътувам във ваканция - това не е тероризъм и нямам никакви такива намерения. Мисля, че правосъдието не се основава на това какви са хората, които познаваш, и кои хора са ти приятели, още повече че има такива, които са ти приятели от детството. И ако някои от тях са предприели нещо, като в случая с тези убийства - аз не знам. Аз съм тръгнал за Турция и ако исках да участвам в такива неща, щях да остана и да участвам. Смятам, че обвинението не е справедливо", допълнил пред съда Жоашен.
"Преди да сключи гражданки брак, е пътувал до светите места в Саудитска Арабия, на поклонение е бил. Аз го попитах общо - в Близкия изток имал ли е пътувания, каза - да, разказа пък служебният му адвокат Ради Радев. Той посочи, че французинът е съгласен доброволно да бъде екстрадиран по възможно най-бързия начин.
Той бе задържан в 3.30 ч. в новогодишната нощ на ГКПП "Капитан Андреево" в автобус, който пътувал по линията Париж-Истанбул. Оказа се, че Франция го издирва с европейска заповед за арест по искане на неговата съпруга - френска гражданска от тунизийски произход, заради това, че Жоашен е отвлякъл 3-годишното им дете. Заповедта е издадена от прокуратурата във френския град Бобини. Преди дни майката е дошла в България и е прибрала детето.
На 12 януари в прокуратурата е постъпила втора европейска заповед за арест, издадена срещу Жоашен, но вече от съд в Париж. Обвинението е за тероризъм - участие в организирана престъпна група за подготовка на терористични актове. Именно по нея беше и вчерашното ново съдебно заседание. Френските колеги са посочени няколко текста от Френския наказателен кодекс, които могат да се обединят в общата формулировка - участие в организирана престъпна група с цел подготовка на терористични актове, заяви зам. окръжният прокурор на Хасково Дарина Славова, цитирана от БГНЕС. "Не е наша работа да преценяваме дали френските власти имат сериозни основания или не. Като факт това, което е посочено в заповедта, е, че няколко дни преди да потегли за Турция, задържаният е имал контакти с един от двамата братя. Не се посочва тези контакти свързани ли са с някакви терористични действия или не, нищо повече", обяви още Славова.
"Човек може да има приятели и те могат да правят каквото си искат, аз просто съм тръгнал във ваканция и нямам нищо общо", казал в залата пък Жоашен, цитиран от Дарик. "Мога да пътувам във ваканция - това не е тероризъм и нямам никакви такива намерения. Мисля, че правосъдието не се основава на това какви са хората, които познаваш, и кои хора са ти приятели, още повече че има такива, които са ти приятели от детството. И ако някои от тях са предприели нещо, като в случая с тези убийства - аз не знам. Аз съм тръгнал за Турция и ако исках да участвам в такива неща, щях да остана и да участвам. Смятам, че обвинението не е справедливо", допълнил пред съда Жоашен.
"Преди да сключи гражданки брак, е пътувал до светите места в Саудитска Арабия, на поклонение е бил. Аз го попитах общо - в Близкия изток имал ли е пътувания, каза - да, разказа пък служебният му адвокат Ради Радев. Той посочи, че французинът е съгласен доброволно да бъде екстрадиран по възможно най-бързия начин.
Управляващи искат повече контрол в интернет
Европа залага на още права за тайните служби и на граничарите
В много страни - членки от ЕС, в момента активно се обсъжда въвеждането на по-строги антитерористични мерки заради нападенията във Франция, пише сп. "Шпигел". Това включва повече правомощия за тайните служби, по-строг граничен контрол и още повече нови правила за сигурност. Британският премиер Дейвид Камерън обяви в Нотингам в понеделник, че агенциите за разузнаване в страната се нуждаят от повече правомощия. Той обеща, че ще въведе нови законодателни промени, според които няма да има комуникация, чието съдържание да не може да бъде иззето със заповед на министъра на вътрешните работи. Камерън заяви, че агенциите имат нужда от повече достъп до информация за различни форми на комуникация и тяхното съдържание. По този начин популярни мобилни приложения като WhatsApp и Snapchat могат да бъдат забранени във Великобритания, ако министър-председателят осъществи своя нов план за киберсигурност и наблюдение, коментира в. "Индипендънт". Ако Камерън бъде преизбран на изборите т.г., той възнамерява да въведе нова стратегия за сигурност в интернет. "Не можем да позволим в страната ни да има средства за комуникация между хората, които ние нямаме възможността да следим", изтъкна премиерът на Великобритания. Той подчерта, че използването на комуникация, която не може да бъде достъпна за службите за сигурност дори след официално съдебно разрешение, не може да продължи. В тази графа попадат популярни мобилни приложения като WhatsApp и Snapchat, които криптират данните, изпратени през тях. Конкретно WhatsApp въведе това криптиране в края на м.г. и в момента има над 700 милиона потребители. Освен това вътрешният министър Тереза Мей иска законът да задължава интернет провайдерите да са готови във всеки момент да предоставят данни за своите клиенти, което обаче засега се отхвърля от сегашните коалиционни партньори на консерваторите - либералдемократите.
В Лондон Дейвид Камерън свика спешно съвещание с шефовете на службите за сигурност и е поискал от тях да бъдат дадени повече правомощия за
наблюдение на електронните съобщения
и разговори по мобилни телефони между заподозрени за тероризъм лица. В същото време правителството ще се стреми да подсили юридическия си арсенал за борба срещу заплахата от около 500 британски джихадисти, които са заминали да се бият в Ирак и Сирия. Според службите поне 150 от тях могат да извършат атентати, ако се завърнат на британска земя. Анализатори коментират, че дори подобен закон да бъде приет и такива приложения да не са достъпни през основните дигитални платформи, тяхното използване трудно може да бъде изкоренено изцяло. Освен това, за да мине такова предложение в парламента, е нужна и съответната политическа коалиция, която да го подкрепи и да заглуши неправителствените организации, които със сигурност ще се обявят против това.
Германия също реши да затегне антитерористичните мерки за сигурност, заяви вече министърът на правосъдието Хайко Маас. Той уточни, че до края на месеца предстои внасянето на пакет законодателни промени в Бундестага. В него влизат криминализирането на всяка форма на дарения и спонсорство на терористични организации и действия; увеличават се наказанията за ислямски бойци, които са се върнали от участие в джихад или от тренировъчни лагери на "Ислямска държава" или "Ал Кайда"; продължава интернет проследяването на кореспонденции на радикални ислямисти с техни роднини, приятели и съмишленици. Министърът отбеляза, че обществото в Германия не трябва да се притеснява, че ще бъде подложено на тотално проследяване и прослушване и че предприетите мерки
няма да нарушат правата
на хората като цяло.
В същото време правителството в Холандия също смята да предприеме нови ограничения, тъй като от ситуацията се възползват крайнодесните популисти, чийто рейтинг през последната седмица се увеличи. В Дания правителството смята да отпусне повече пари на своите тайни служби и да се засили сътрудничеството с органите на реда в съседните европейски страни. Властите в Испания залагат на по-силен граничен контрол. Испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас призова за въвеждане на граничен контрол в Шенгенското пространство, което обаче би наложило изменения в Шенгенския договор. Френският вътрешен министър Бернар Казньов също обяви редица мерки, между които също е по-строгият контрол в интернет. Френските власти също така смятат в бъдеще осъдените в страната джихадисти да бъдат изолирани в затворите, за да не вербуват нови членове.
Повечето европейски правителства също така настояват да се създаде европейски регистър с личните данни на самолетните пътници по модела на тези, които се споделят със САЩ, Канада и Австралия. Около 15 страни вече имат такава система на национално ниво.
В Лондон Дейвид Камерън свика спешно съвещание с шефовете на службите за сигурност и е поискал от тях да бъдат дадени повече правомощия за
наблюдение на електронните съобщения
и разговори по мобилни телефони между заподозрени за тероризъм лица. В същото време правителството ще се стреми да подсили юридическия си арсенал за борба срещу заплахата от около 500 британски джихадисти, които са заминали да се бият в Ирак и Сирия. Според службите поне 150 от тях могат да извършат атентати, ако се завърнат на британска земя. Анализатори коментират, че дори подобен закон да бъде приет и такива приложения да не са достъпни през основните дигитални платформи, тяхното използване трудно може да бъде изкоренено изцяло. Освен това, за да мине такова предложение в парламента, е нужна и съответната политическа коалиция, която да го подкрепи и да заглуши неправителствените организации, които със сигурност ще се обявят против това.
Германия също реши да затегне антитерористичните мерки за сигурност, заяви вече министърът на правосъдието Хайко Маас. Той уточни, че до края на месеца предстои внасянето на пакет законодателни промени в Бундестага. В него влизат криминализирането на всяка форма на дарения и спонсорство на терористични организации и действия; увеличават се наказанията за ислямски бойци, които са се върнали от участие в джихад или от тренировъчни лагери на "Ислямска държава" или "Ал Кайда"; продължава интернет проследяването на кореспонденции на радикални ислямисти с техни роднини, приятели и съмишленици. Министърът отбеляза, че обществото в Германия не трябва да се притеснява, че ще бъде подложено на тотално проследяване и прослушване и че предприетите мерки
няма да нарушат правата
на хората като цяло.
В същото време правителството в Холандия също смята да предприеме нови ограничения, тъй като от ситуацията се възползват крайнодесните популисти, чийто рейтинг през последната седмица се увеличи. В Дания правителството смята да отпусне повече пари на своите тайни служби и да се засили сътрудничеството с органите на реда в съседните европейски страни. Властите в Испания залагат на по-силен граничен контрол. Испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас призова за въвеждане на граничен контрол в Шенгенското пространство, което обаче би наложило изменения в Шенгенския договор. Френският вътрешен министър Бернар Казньов също обяви редица мерки, между които също е по-строгият контрол в интернет. Френските власти също така смятат в бъдеще осъдените в страната джихадисти да бъдат изолирани в затворите, за да не вербуват нови членове.
Повечето европейски правителства също така настояват да се създаде европейски регистър с личните данни на самолетните пътници по модела на тези, които се споделят със САЩ, Канада и Австралия. Около 15 страни вече имат такава система на национално ниво.
Германските служби чакат атака като тази в Париж
Федерална криминална служба на Германия изрази опасения, че в страната може да бъде извършена атака като тази в Париж, писа в. "Ди Велт", като се позовава на вътрешен доклад на ведомството. Радикални ислямисти изразявали в интернет подкрепа за терористичните актове във Франция и дори директно призовавали за подобни действия в Германия.
Над 100 000 души в няколко германски градове протестираха в понеделник срещу антиислямското движение ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада). Хиляди хора излязоха по улиците, за да покажат несъгласието си с увеличаващите се антиислямски и антибежански протести след атаките в Париж от миналата седмица. Всеки понеделник привържениците на възникналото във "Фейсбук" движение ПЕГИДА демонстрират в Кьолн, Берлин и Дрезден срещу т.нар. ислямизация на Германия. Онзи ден в Дрезден антиислямското шествие привлече рекордните 25 000 души. Канцлерът Ангела Меркел и германски политици призоваха хората да не се включват в организирани от ПЕГИДА събития, защото "носят омраза в сърцата си".
Турският президент Реджеп Тайп Ердоган видя двуличие в реакцията на Запада на терористичните атаки в Париж, предадоха информационните агенции. "Двуличието на Запада е очевидно... Ние като мюсюлмани никога не сме участвали в тероризъм. Това, което стои зад тези зверства, е расизъм, език на омразата и ислямофобия", заяви турският президент на съвместна пресконференция в Анкара с палестинския ръководител Махмуд Абас.
Вчера в Париж бяха погребани загиналите полицаи при атаките, а в Ерусалим - убитите от похитителя в кашерния супермаркет във френската столица. Нападателят, взел заложници в магазина, Амеди Кулибали също е фигурирал в черния списък на САЩ на лицата, заподозрени в тероризъм. В него бяха и атентаторите срещу редакцията на "Шарли ебдо" братята Саид и Шериф Куаши.
Днес излиза първото след атаката издание на "Шарли ебдо", което е наречено "брой на оцелелите". Той ще е в 3-милионен тираж на 16 езика. На сатиричното издание бе връчена наградата "Даниел Пърл" за смелост и почтеност в журналистиката за 2015 г.
Над 100 000 души в няколко германски градове протестираха в понеделник срещу антиислямското движение ПЕГИДА (Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада). Хиляди хора излязоха по улиците, за да покажат несъгласието си с увеличаващите се антиислямски и антибежански протести след атаките в Париж от миналата седмица. Всеки понеделник привържениците на възникналото във "Фейсбук" движение ПЕГИДА демонстрират в Кьолн, Берлин и Дрезден срещу т.нар. ислямизация на Германия. Онзи ден в Дрезден антиислямското шествие привлече рекордните 25 000 души. Канцлерът Ангела Меркел и германски политици призоваха хората да не се включват в организирани от ПЕГИДА събития, защото "носят омраза в сърцата си".
Турският президент Реджеп Тайп Ердоган видя двуличие в реакцията на Запада на терористичните атаки в Париж, предадоха информационните агенции. "Двуличието на Запада е очевидно... Ние като мюсюлмани никога не сме участвали в тероризъм. Това, което стои зад тези зверства, е расизъм, език на омразата и ислямофобия", заяви турският президент на съвместна пресконференция в Анкара с палестинския ръководител Махмуд Абас.
Вчера в Париж бяха погребани загиналите полицаи при атаките, а в Ерусалим - убитите от похитителя в кашерния супермаркет във френската столица. Нападателят, взел заложници в магазина, Амеди Кулибали също е фигурирал в черния списък на САЩ на лицата, заподозрени в тероризъм. В него бяха и атентаторите срещу редакцията на "Шарли ебдо" братята Саид и Шериф Куаши.
Днес излиза първото след атаката издание на "Шарли ебдо", което е наречено "брой на оцелелите". Той ще е в 3-милионен тираж на 16 езика. На сатиричното издание бе връчена наградата "Даниел Пърл" за смелост и почтеност в журналистиката за 2015 г.