Борбата с международния тероризъм и трафика на деца получи неочаквано развитие, след като Хасковският окръжен съд отказа да върне във Франция арестуван у нас по две европейски заповеди хаитянин с френски паспорт. Мотивите - извеждането на дете зад граница без съгласието на майка му не е престъпление по българския закон. Прависти твърдят, че това не е вярно, защото България е подписала съответните международни спогодби. Пътували зад граница също твърдят, че това не е вярно, без нотариално заверено съгласие на другия родител не те пускат. Единственото разумно обяснение за решението на хасковските любимци на Темида можем да открием в съответния виц: На съдебното заседание по делото на мафиота А.Б. вместо свидетеля Петров по грешка е бил призован свидетел на Йехова, в резултат на което съдията, съдебните заседатели, прокурорът, адвокатът, подсъдимият и всички останали присъстващи в залата са се покаяли за греховете си и са изпели благодарствен химн.

А може би обяснението е друго? А може би нашите магистрати нямат доверие на френския съд, не са сигурни, че той ще съди справедливо и безпристрастно въпросния хаитянин с френски паспорт, че ще съумее да вникне в същината на неговия казус? Или пък са прекалено заети с реформата в българската съдебна система, та да я извършат навреме и едва след това, реформирани, да отсъдят кой крив и кой прав, тоест кой дете отвличал и кой с терористи другарувал? "Навреме" в българските условия е величина, съизмерима единствено с вечността, затова разумно би било, докато магистратите търпеливо очакват края на вечността, да изпращат подсъдимите в други страни, където съдебната реформа вече е факт, например в Индия, където според един виц вече е забранено подсъдимият да отговаря с песни и танци на въпросите на съдията.

Освен хаитянинофранцузинът тези дни в България бяха и други чужденци, сред които се откроиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и британският външен министър Филип Хамънд. Скъпите гости говориха с любезните домакини по различни въпроси, но основното бе гарантирането на енергийната сигурност на страната ни, което както и да го погледнеш си е мил жест. А следващият виц пък, както и да го погледнеш, си е разумен - отваряйки прозорец към бъдещето трябва да затвориш вратата към миналото, за да не би течението да издуха настоящето.

Но стига за чужденците, тях няма какво да ги мислим, в България те получават грижи, добро отношение и се чувстват като у дома си. За съжаление не можем да кажем същото и за българите в България. В цели рaйони например хората се издържат само със социални помощи и нямат стимул да си търсят работа заради ниските заплати. Как да помогнем на тези хора?! С виц: Правителството се безпокои за нашето благополучие, за своето благополучие отдавна няма нужда да се безпокои.

Накрая пак ще трябва да погледнем към света - според съответното изследване през декември световните цени на храните са спаднали до най-ниското си ниво от август 2010 година насам. Много българи се питат кога това ще стигне и до нас. Уви, опитът ни учи, че това ще стане със закъснение, затова не намаляват цените в България, когато новината все пак стигне до съответните уши, световните цени ще са се вдигнали и разбираемо вече ще е късно за каквито и да било намаления, а напротив, ще е време за нови поскъпвания. Или както е казано в съответния виц: Каквото и да стане в България, то води до повишаване на цените; каквото и да стане по света, води до повишаване на цените в България.