Драга редакция!

На вас постоянно ви пишат разни кретени.

Най-накрая реших да ви пиша и аз. Възмутена съм, че не ми отговаряте! Пиша ви вече трето писмо, макар че още не съм изпратила предишните две. Но това няма никакво значение, стига да вземете питането ми присърце.

Аз съм студентка в Необългарски университет. Какво да правя, когато ми досажда преподавателят, а аз не харесвам нито него, нито неговия предмет? По принцип смятам, че хората трябва да си казваме истината или поне това, което мислим. И аз му признах, че много обичам да се прегръщам и целувам, но най-много обичам да спя с мъже - може би защото още не ми се е налагало да го правя. Оттогава той непрекъснато ме иска. Това е приятно, от една страна, и неприятно - от друга... зависи откъде подхожда.

Иначе се заслужаваме взаимно. Той ми сподели, че си лягал с мобифон, толкова бил делови и умен. Аз пък пищя в кревата тихо и ритмично като пейджър. Все пак е по-добре от варианта той да хърка, а аз да съм глуха. Обичам музиката и не искам да изглеждам като Бетовен. Представете си как Бетовен би танцувал Ода на радостта! Горките му съседи.

Докато аз съм тиха на купон и моите съседи се оплакват от мен само по празниците, тъй като тогава обикновено си заминавам от София вкъщи и винаги забравям да спра водата. През делничните дни я спирам и те са спокойни. Веднъж дори доведох в квартирата на гости един състудент, защото трябваше да му помогна в правенето на пищови, а те не го усетиха. Той като приличен и интелигентен колега купи бутилка хубаво вино, букет цветя и два презерватива. Но аз не обърнах внимание на цветята, тъй като се притеснявах да не дойде преподавателят ми и да ни хване как правиме пищови.

Аз знам, че съм привлекателна за мъжете. На улицата младежите лепнат за мен като мухи за лайно. Затова не се замислях защо колегата толкова си търсеше повод да ми дойде на гости, дори леко го финтирах и флиртувах. Но от бутилката вино заспах, а когато се събудих, забелязах, че липсва банският ми. Отначало помислих, че колегата е фетишист, но разбрах истината през лятото, когато видях банския върху моя съколежка и негова сериозна приятелка. Не можах да си го взема обратно, защото не пазих фактурата. Преподавателят, като разбра, страшно се ядоса и ми каза, че заради такива патици като мен куцала данъчната реформа и България не станала еврочлен.

Та отговорете ми, драга редакция, какво да правя, щом съм толкова политически късогледа и от мен не стават членове?

П.П. Всъщност, извинявайте, и това писмо няма да ви пратя, защото все още не съм разбрала вашия адрес. Може би като го разбера, ще дойда лично да обсъдим някои аспекти на висшето образование и ролята на жената в европейската интеграция.

----------

Бел. "После": пощаджията звънна два пъти и ни донесе писмото - без адрес. Бил задочник - колега на Сашка.