Ако се съдеше по броя професори на калпак, щяхме да сме най-начетения народ! "След 2011 г. произвеждаме по един професор дневно", не се гордее "Преса", защото туй е повод за кахъри - титлите били раздавани на килограм, за съмнителни заслуги. Сега ще пишат национален стандарт за академичния състав, за да не може всеки град и паланка с ВУЗ да хабилитира пишман учени. "Слагат край на роенето на учени", отсича "Труд" и изчислява: "На всеки неграмотен у нас - по един професор". Жалко, че професорите рядко се грижат за прякото ограмотяване на населението - можеше да са и полезни.

С истински нАучен труд ограмотява читателите си "24 часа". В пореден брой бившият финмин Симеон Дянков анализира постната пица под заглавие "Кризата в Европа. Поглед отвътре". Стилът е фриволен, популярен: Малък Пицко напомня за произведените от него прозвища "съсел" и "Брад Пит с очила" и донажда: "Тъй като нямах "вуйчо владика", ми се появи леля". (Кристалина Георгиева, според тогавашния политфолклор.) Журналистът Юлий Москов (пред "Труд") на свой ред обогатява простонародната мъдрост с авторски проникновености като: "Протестна мрежа" е най-тревожното задкулисие в България". Сигурно ще се намерят хора, които повече ги тревожат други кулиси, завеси, пердета и куклички и кукловоди. Но както се казва - всеки с тревогите си, някои - с цяла мрежа.

Трудни времена настъпиха и за теоретиците на столетницата. "Студът се върна на "Позитано", жали ги "24 часа". БСП е в опозиция и пести от ток, заседава без отопление - рисува нерадостната картина вестникът, както и протестър не е вапцвал паметник пред "Позитано". Впрочем, и електоратът й не е в по-цветущо положение: "Пак двойни фактури за ток", стряска "Труд", а една Теменужка мълниеносно разцъфтя по телевизора, за да обясни как проблемът с американските ни електроцентрали ще се разрешава с благосклонната помощ на чисто новичкия АМЕРИКАНСКИ енергосъветник на правителството! (Виж съседната рубрика.)