Живея точно срещу правораздавателната ни система - една улица ни дели.

От ей такава си я спомням - скромна, тиха, на никого нищо лошо не прави, едва забележима, сивичка, на три етажа, с колони (дорийски или йонийски - не ги различавам) пред входа.

После изведнъж започнаха реформите и системата живна.

Изби стените на партерните апартаменти и започна да развива търговска дейност.

Първо отвори там механа. С мешана скара, шопска салата, върла препеченица и харамийски песни. В механата, както си е редно за механа, ставаха тупурдии всякакви, от време на време от горните етажи слизаха началствата, за да пият и пеят с клиентите на системата. Всичко си вървеше като по ноти, но хората от околността взеха да се оплакват - песните както и да е, можеше да се изтърпят, но по някое време препеченицата си казваше думата и клиентелата почваше от кеф, че се познава с големи хора, да гърми в тавана, така че по едно време затвориха механата и на нейно място отвориха плод-зеленчук.

Алъш-веришът с плодовете и зеленчуците очевидно не потръгна, защото след като цялата система се умириса на изгнили картофи, разкараха продавача, който обичаше да си пийва и замезва с моркови и репортерки и назначиха нов.

Новият изхвърли скапаните зеленчуци, окачи табелка, че отива за стока до министерството, но ще се върне след десет минути - и зачезна нанякъде. Няколко години партерът така си стоя, явно необитаем, или поне никой не се сети поне да му измие прозорците.

Сега там са отворили рибарско магазинче, но нещо и на него не му върви - предлага само цаца. И пак мирише.

Междувременно на горните етажи кипеше живот, появиха се надстройки, пристройки и достройки към системата, някои май поотмъкваха тухли от строежите, та покрай оземляването си като крайно нуждаещи се, струпваха по някой и друг хотел и като ги питаха за какво им са, отвръщаха, че магистратите трябва да са богати хора, та да не се поддават на корупция, както и че всяка тухла си е абсолютно тяхна до доказване на противното.

Като всяка етажна собственост и там от време на време стават разправии - както навсякъде - когато някой не си плати.

За асансьора или за чистачката, вие какво си помислихте!

Забавно е, че скандалите отсреща обикновено се завихрят на по-горните етажи, а тия, от по-долните затварят здраво прозорците, спускат завесите и се правят, че никакви ги няма. Напразно - когато ония горе се накрещят едно хубаво едни на други, слизат надолу и направо през прозореца изхвърлят някой нещастник на кучетата, които обикалят по тротоара с репортерски микрофони в зъбите.

Но няма страшно - след като всички се уверят, че изхвърленият е здраво натъртен и всички са видели по телевизията, че има синини на задника, една тясна вратичка - като онези, през които едно време изтъркалваха кофите за боклук - се отваря и нещастникът, потривайки си едното място, се мушва и скрива обратно в системата.

От време на време си свикват, както всички нас, на стълбището общи събрания, спорят, пушат, някои тайничко си пийват и си гласуват финансиране на санирането на системата, защото иначе може да се разпадне.

Идват майстори, ентусиазирано построяват скеле около системата, опаковат го отвън с реклама за почивки на Карибите, та да не им пречим на работата, след месец-два свалят рекламата и скелето и системата светва като нова.

За беда все на калпави майстори попадат - първото по-проветриво и бурно дело отнася изолацията, пада и остатъчната мазилка и сред дорийските (или йонийски - не ги различавам) колони лъсват на системата тухлите, конструкцията, инсталациите, карантийките и срамотийките.

Но нас това не ни притеснява - ние отдавна сме си й свикнали, само като дойде делегация, гледаме да я прекараме по другата улица - да не се излагаме пред чужденците.