Българското здравеопазване продължава да е на дъното в Европа, сочи индексът на европейския здравен потребител за 2014 г. Държавата ни е на 30-о място от общо 37 изследвани страни и запазва резултата, постигнат през 2013 г. "Здравеопазването в България отразява общата мрачна всекидневна действителност в страната", коментира ръководителят на изследването д-р Арне Бьорнберг. Health consumer index е ежегодно изследване на здравните системи, в което се включват публични статистически данни, анкети на пациенти и независими изследвания, провеждани от шведската компания Health Consumer Powerhouse.

В най-новия индекс България "показва незначително подобрение, но за разлика от общата тенденция на подобряване в повечето европейски държави запазва позицията си от предходната година. Постигнати са подобрения по отношение на резултатите от лечението, които дълго време оставаха незадоволителни. Преживяемостта при сърдечносъдовите заболявания отбелязва съществен напредък. Болничните инфекции бележат спад, но честотата им остава твърде висока", отбелязват от шведската компания. Допреди две години България беше на последно или предпоследно място в класацията, а лекото отлепване от дъното беше отбелязано между 2012 и 2013 г. благодарение на позитивните отговори в проучването от страна на пациентските организации.

От максималните 1000 точки България събира 547. За 2014 г. зад нас в класацията са Албания, Полша, Сърбия, Черна гора, Литва, Румъния и Босна и Херцеговина. За поредна година за най-добра е обявена здравната система на Холандия с 898 точки. Следват я Швейцария и Норвегия. Финландия, Дания, Белгия, Исландия, Люксембург и Германия също имат над 800 точки, което се счита за много добър резултат.

Индексът се базира на 6 основни показателя - права на пациентите, достъп до лечение, резултати от лечението, превенция на болести, обхват на здравната система и осигуряване на лекарства. Те са разбити на 48 подпоказателя, а България показва прилични резултати при едва 8 от тях - участие на пациентските организации в приемането на закони, достъп до медицинска документация, до личен лекар и хирургия и др. Като цяло достъпът и липсата на списъци на чакащи за преглед и лечение са областите, в които България се представя по-прилично. Ако намеренията на здравното министерство за ограничаване на поетото от здравната каса планово лечение се осъществят и у нас се формират листи на чакащи, страната ни ще се срине още повече в класацията.

България оглавява класацията по разходи за болнично лечение като процент от общите разходи за лечение. Според данните близо 60% от разходите у нас са за болнично лечение, което е много по-скъпо от извънболничното. В първата десятка са както и други страни с лоши показатели, така и Холандия, Швейцария и Норвегия, но докато те "могат да си го позволят, България, Румъния и Албания не могат и трябва да преструктурират архаичните си здравни системи", отбелязват изследователите.

"Фактът, че България е единствената държава от индекса, при която всички показатели са в червено, категорично показва, че е налице нискокачествено, лошо работещо здравеопазване", се казва в анализа. "В краткосрочен план вниманието трябва да бъде съсредоточено върху запазването на основните функции, като например равнопоставеност, ваксиниране и ниска детска смъртност. Дори тези характеристики обаче изглеждат застрашени в днешна България", допълват изследователите.