Спорни промени в Закона за държавната собственост, които отварят широко вратата за безпринципни решения и корупция в държавните предприятия и фирми, е одобрил кабинетът на последното си заседание. Според тях държавните фирми ще могат да се сдружават без конкурсна процедура с частни компании по свой вкус, ако се нуждаят от партньор за участие в обществени поръчки. Избор без конкурс ще може да се прави дори и по проекти, финансирани от ЕС, ако финансиращият орган изисква сключване на подобно споразумение. Промените са били приети по предложение на транспортното министерство, без дебат, на фона на вече обявени от транспортния министър Ивайло Московски намерения за стартиране на крупни публично-частни партньорства в сектора.

В момента предприятия и фирми с над 50% държавно участие могат да участват в смесени компании или да развиват съвместна дейност по договор с частни дружества само ако тези партньори са избрани по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това изискване е съвсем прясно - от януари 2013 г., и бе повод за гордост в предходния кабинет на Бойко Борисов. Едва година по-късно обаче правителство, начело отново с Бойко Борисов, предлага то да бъде отменено с аргумента, че прави фактически невъзможно фирмите да се сдружават с частници и да участват в процедури за обществени поръчки. Според официалното прессъобщение на МС няма как държавните фирми да спазват тези правила, защото сроковете при започнала процедура по ЗОП не го позволяват. Дори при най-дългия за подаване на оферта - 52 дни, няма начин заинтересуваната държавна фирма междувременно да проведе конкурс и да си избере партньор, с който да участва, изтъкват от МС.

Не е ясно дали това се е случвало в реалността и дали има реално осуетени от изискването за конкурс намерения на държавни предприятия и фирми. Странно е и защо правителството предлага отпадане на конкурса при избор на партньори само за държавните фирми, но не и за общинските фирми, които също би следвало да са онеправдани от късите срокове. Няма обяснение и защо държавните фирми трябва да решават на парче за отделни обществени поръчки с кой искат да се сдружават, вместо да мислят за по-дългосрочни отношения, при които провеждането на процедура за избор на партньор няма да е проблем. Не е ясно и защо не се предлага друг облекчен регламент за състезание, ако ЗОП е неприложим.

България има много горчив опит с избора на частни партньори и на национално, и на общинско ниво. Сред най-шумните скандали за съвместно съдружие между държавни и частни фирми, избрани без състезание, бе договорът за изграждане на магистрала "Тракия" с българо-португалски консорциум. Тогава Европейската комисия разкритикува остро липсата на конкурс при избора на изпълнител и препоръча никой да не следва примера на България. Азбучни примери за скандални публично-частни партньорства са и смесените дружества на общинската фирма "Софийски имоти", довели до разграбване на общински земи.

Въпросът е още по-спорен на фона на предвидената възможност такива смесени дружества да се правят при усвояване на еврофондовете. В сектора на транспорта бенефициенти на европейски средства са държавни предприятия като националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти", която бе създадена за изграждане и поддържане на автомагистралите "Струма", "Хемус", "Черно море", НКЖИ, "Пристанищна инфраструктура". Самият Ивайло Московски допусна публично-частно партньорство за довършването на магистрала "Хемус" и изграждането на паркинги за тежките камиони по магистралите, а кабинетът "Орешарски" говореше за публично-частно финансиране за контейнерните терминали в пристанищата Варна и Бургас. Очаква се там да има голям интерес от частни фирми и е необяснимо защо изборът на партньор няма да стане след публичен конкурс.



ПРЕДИСТОРИЯ

Изискването за провеждане на конкурси при основаването на смесени дружества бе въведено в Закона за публично-частното партньорство. Прилагането на закона се забави покрай изготвянето на подзаконова уредба, а впоследствие кабинетът "Орешарски" реши, че документът изобщо не е нужен. Законът бе предложен за отмяна, но това решение успя да мине само през първо четене в парламента. При дебатите депутати от ГЕРБ пламенно защитаваха именно въвеждането на правила за съвместната дейност на държавните и общински дружества с частни фирми. "Отмяната на закона ще върне материята към времето, когато в Столичната община с концепция от един лист се правеха съвместни дружества, в които се апортираше огромно публично имущество, без никакво участие на частния партньор", предупреди тогава депутатът от ГЕРБ Данаил Кирилов.