|
| *** |
- Добър ден! - рекохме, ама никой не ни отговори.
Отидохме до учителката и я дръпнахме за ръкава на жилетката й.
- Здравейте - викаме, - идваме на проверка!
- Откъде сте? - попита тя.
- Ние - рекохме - сме от гражданското общество. Идваме да видим как върви учебният процес, как сте вие и децата.
- С каква цел сте? - вика учителката.
- С цел подобряване на програмите и учебно-възпитателния процес. Знаете, че се задава нова реформа в образованието, та решихме да проверим налага ли се и има ли нужда от нея.
Децата в класната стая все така не ни обръщаха внимание. Ние продължихме да питаме учителката:
- Кажете сега - има ли нужда от нова реформа в образованието? Това ще помогне или ще спъне учебния процес?
Учителката се огледа.
- Ние никога нищо не сме искали, ама нас никой не ни пита. Защото тъкмо започнем учебната година - и хоп, нова реформа. Захванем новата реформа - прас, нови изменения, пак промени, нови правила и програми.
- И как се справяте? - питаме.
- Никак! Колкото и да внимаваме, както и да залостваме вратите и прозорците, новата реформа все намира път и пролука и ни напада. Кой откъдето се качи на каруцата на властта, все с образованието се захваща, дърпа го и го бута и само запъртъци се раждат!
- Добре - викаме ние, - а децата, как са децата! Какви са резултатите?
- Преценете сами! - вика учителката.
После тя бръкна под бюрото, извади един тъпан и го размаха пред децата:
- Какво е това, деца?
Децата мрачно мълчаха. Само едно вдигна ръка, но после размисли и прибра ръката си.
- Добре, деца - рече учителката. - Това е народен инструмент и се нарича тъпан. С него се прави хубав народен фолклор.
После тя бръкна в чантата си и извади една гъдулка. И пак пита:
- Какво е това, деца?
Онези дребни тъпанари дума не обелиха и учителката пак сама отговори.
- Това е гъдулка. На нея се свири. Без нея също не може да се направи хубава народна музика.
После тя порови малко в джобовете си и изкара от там един кавал.
- А това, деца, е кавал - рече учителката. - На него се свири с духане. Без кавал не става хубава народна музика.
После - незнайно откъде - учителката извади една гайда. Опита да я надуе, но въздухът й не стигна. Размаха я пред децата и вика:
- Гайда! Много популярен народен инструмент.
При вида на гайдата децата окончателно изгубиха интерес към часа, предмета, учителката и училището като цяло и пак се взряха в смартфоните си.
Учителката прибра инвентара си и подкани децата:
- Хайде, деца, сега да изпеем гамата.
Децата закротуваха.
- Хайде, хайде - не се предаде учителката. - Никой ли не знае гамата. Я, Петърчо, стани и кажи гамата.
Петърчо стана и каза:
- Гамата!
Учителката ни погледна, ама ние си мълчахме.
- Да продължим нататък - вика тя. - Я станете и кажете какво обичате най-много.
Децата наведоха глави и напълно се втемерутиха.
- Има ли желаещи? - попита учителката.
Едно момиче вдигна ръка!
- Хайде - окуражи я учителката, - хайде, кажи какво най-много обичаш?
Момичета се изправи и рече:
- Най-много обичам съдебната система у нас!
- Защо! - втрещихме се ние.
- Защото нея никой не я обича! - рече момичето и се разплака.
Учителката махна с ръка:
- Това е Марийка Милозливата, тя плаче за всякакви глупости, не й обръщайте много внимание.
Ние се обърнахме, излязохме в коридора и много внимателно и здраво затворихме вратата на класната стая. После бързо напуснахме територията на училището...
