Телефонният секретар се включи на петото позвъняване.

- Красен го няма вкъщи - прозвуча женски насечен глас, - но ще се свърже с вас при първа възможност...

Мъжът от другата страна на линията въздъхна.

- Пак тоя телефонен секретар, писна ми вече, за шести път...

- Моля, оставете съобщение след сигнала - продължи гласът. - Бийп.

- Оставете съобщение след сигнала! - ядосано повтори мъжът. - Егати тъпата машина.

- Ти кой наричаш тъпа машина, бе!? - внезапно го сряза телефонният секретар.

Мъжът се сепна.

- Моля?

- М-м-моля! - подигравателно го изимитира женският глас. - Имаш късмет, че не съм до тебе, такъв шамар щях да ти забия, тъпа машина съм била! Ти па си тъпа муцуна! Бийп.

Мъжът помълча малко, след което тихичко попита:

- Красене, ти ли си, бе?

Този път въздъхна женският глас.

- Ама си и глупав на всичкото отгоре! Как ще съм Красен, като съм телефонен секретар, а и съм жена! Ти нещо малоумен ли си?

- Не, не - заоправдава се мъжът, - просто... В смисъл... Какво става?

- Става това, че в тая страна кризата е постоянна и човек трябва да заработва, откъдето може, това става!

- Тоест, ъъъ... - не знаеше как да продължи мъжът.

- Тоест, ъъъ, работя като телефонен секретар в свободните си дни. Толкова ли ти е странно? Плюс това, откакто господин Красен влезе в парламента, работата е толкова много, че нямам и минутка свободно време. Само звънят такива лепки като тебе, на които е обещавал някакви неща преди това...

- Чакай малко, не разбирам - каза мъжът, - защо Красен просто не си вземе нормален телефонен секретар?

- Е, аз какво, ненормална ли съм? Бийп.

- Не, не, имам предвид защо е взел жив човек да му работи като телефонен секретар?

- Защото, цитирам - "Откакто влезнах в тоя парламент, не знам какво да си правя парите"... А и все пак трябва да се оправдават разни разходи и така нататък, сещаш се... Казвай сега, какво да му предавам, за да не задържаме повече линията... Бийп.

- Ами, нищо - започна да каканиже мъжът, - просто имахме една уговорка, пък той все я отлага...

- Да, нормалните неща. Отсега ти казвам, че надали ще ти звънне обратно. Само за днес ти си... момент само да погледна в записките... Деветнайстият, който е имал уговорка за нещо... Така че, ако това е всичко, довиждане. Бийп.

- Чакай, чакай - спря я мъжът, - Ааа, исках да те питам...

Женският глас се изсмя.

- Да ме питаш мене, ти луд ли си? Аз съм телефонен секретар, нищо не знам!

- Секунда само, не затваряй, исках да кажа, че... такова... гласът ти ми звучи много... много приятен и, ааа, нали... в смисъл, ако искаш, като ти свърши работният ден... - след което го изстреля толкова бързо, че сам се стресна. - Да изпием по питие някъде?

Телефонният секретар мълчеше.

- На среща ли ме каниш? - попита след малко.

- Ами... да - притеснено каза мъжът. - Гласът ти ми звучи някак много... и аз не знам... приветлив.

- Приветлив?

- Да, наистна - усмихна се мъжът, - напомня ми за... и аз не знам, за детството и за хвърчило... и, такова, ще се радвам... нали... ако след работа... един вид... се видим.

- Досега никой не ми е правил такъв хубав комплимент - каза тихичко женският глас - Благодаря ти.

- Няма защо... Ъъъ, значи... значи... Съгласна ли си?

- Да.

- Да се видим?

- Свършвам в шест.

- Страхотно! - въодушевено отвърна мъжът. - Ще съм пред Красен точно в шест, в смисъл, не точно пред тях, че нали има охрана, но наблизо... До скоро!

- До скоро - каза телефонният секретар и по гласа й мъжът усети, че се усмихва. - А, и още нещо! - сети се внезапно тя. - Много важно, за малко щях да забравя...

- Какво? - попита мъжът.

- Бийп.