Ние прифронтова държава ли сме или не, не ни е ясно. Нюланд навремето подхвърли за "6 прифронтови". Гледайки обаче къде ще се откриват прословутите щабове на НАТО, май сме прифронтови, с двата крака. Въпросният командно-контролен център на пакта, който ще е в София, щял да се издържа от 3 източника - общи фондове, държави, които пращат военни, и страната домакин, били рекли от нашето МО според "24 часа". Но представител на САЩ в НАТО бил заявил, че всички разходи се поемат от страната-домакин. Струва ни се достоверно - винаги сме си плащали за гяволъка, с лихвите.

По фронтовата тема в "Труд" находчиво се е разлял професор Михаил Константинов: "Много се извинявам, но американците са обсебени от мисълта как да унищожат Путин. Първо, няма да го унищожат. И второ - с тази своя обсебеност пропускат да решат важни за Америка въпроси". Според него важните въпроси са какво да правят с огромния държавен дълг. А според нас и на тях някой Ципрас ще им трябва скоро. Ципрас и хората му са отворили фронт на донорите, ситуацията ни изглежда по-непримирима от Донбас. "Варуфакис и Шойбле се договориха да не се договарят" - пише по този повод "Стандарт"...

Нам се струва, че и в окопите на Столетницата отдавна мечтаят за за някой прапоршчик като Ципрас, ала в окоп със смрадливи партенки и изгнили бруствери това е трудна работа... В "Труд" са го казали: "В България бунтът от февруари 2013 роди не Ципрас, а мишка". Такъв е нашият фронт - не само при Столетницата, а навсякъде.

Може би трябва някъде да се открие втори такъв, че да мирне светът? Таман се зачетохме в подобно заглавие в "Стандарт" - "Държавата ни подкрепя за 2-ри фронт" и оп - оказва се, че не "фронт" пишело, а "лифт". Банскалии се надявали, тоест. Фронт на еколозите, значи. Защото надеждата за едни е фронт за други, това май е нашата, че и световната беда.