Военноморските сили на САЩ тестват робот пожарникар. Тази новина дойде веднага след новината, че американците оглеждат Варна за нещо си. И тъкмо преди новината за протестите на българските пожарникари. Дали тези три новини са свързани? Всичко в този наш глобален свят е свързано! Ето я събитийната верига - американците пращат у нас робот, уж да гаси пожари; на предстоящите местни избори тенекиеният пожарникар става кмет на Варна; на бъдещите парламентарни избори създаденото от робота политическо формирование ПъС-С-Т (Партия на съвсем стабилното търпение) вкарва в парламента 121 депутати и роботът пожарникар става министър-председател; президентът, който, както казват някои, по това време ще е бивш пожарникар, работи чудесно със своя робоколега и с доминирания от депутатите на ПъС-С-Т парламент; в България царят управленски мир и любов, и разбирателство от половин дума. При тази идилия какъв виц да избере човек?! Може би такъв, дето е поучителен, особено за бивши и настоящи пожарникари: Пожарът в завода за пожарогасители събра тълпа любители на тънката ирония.

Сега някой ще каже - а къде е протестът на българските пожарникари? Тук е, но отделен, за да не нарушава гореописаната хармония. Какво тревожи нашите огнеборци? За да си спестим дългите обяснения, следва виц:

Връща се съпругът по-рано, сварва жена си гола в спалнята, крие тя зад гърба си вибратор и пита:

- Защо днес се прибра толкова рано?

- Уволниха ме от завода, заменят ни с роботи!

Подобна замяна не грози българските пожарникари. Американският робот е висок 178 сантиметра и тежи 64 килограма с мокри дрехи. Да го духнеш, ще падне! Затова, пожарникари, вместо да протестирате, гответе се отсега за горещото лято, когато, знаем, бушуват горски пожари. Ето и съответния виц: Внезапно избухналият горски пожар придаде на състезанието по спортно ориентиране небивала зрелищност.

Ако ли пък някой пожарникар не е доволен от условията за работа, сега е моментът да се преориентира професионално, защото митница "Свиленград" търси митничари. Интересно, къде са досега работещите там? Хайде, шефът им е арестуван, но останалите? В края на миналата година бяха назначени 20 души, сега пак толкова търсят. Явно ще се наложи да поразсъждаваме. Като се има предвид заплатата от 600 лева, която получават митничарите, единствената причина човек да стане такъв е по любов към професията. А любовта води до къде? Правилно, изневерили са митничарите на митничарлъка, изпоженили са се. Не, не помежду си, а за девойки и сега се търсят нови влюбени до уши. Какво ги очаква в Свиленград става ясно от следния виц: Митничарят толкова подробно обискира девойката, че в крайна сметка, като почтен мъж, бе принуден да се ожени за нея.

Започнахме с хубави думи за очакващата ни държавна хармония, да завършим с други хубави думи за статистиката, която отчита намаляване на песимизма ни. Както е тръгнало, ще се наложи да бъдат създавани резервати за песимисти, за да не изчезнат съвсем този вид хора в България. И нека песимистите да бъдат взети под закрилата на държавата, тя умее да поддържа песимизма. А иначе знае се от съответния виц, че оптимистът се различава от песимиста само по съдържанието на алкохол в кръвта.

Със сигурност папата не е имал алкохол в кръвта, когато е казал, че децата може да се удрят, но без унижаване на достойнството. Всъщност какво точно е казал той, един Господ знае, затова нека да завършим с човеколюбив виц: Кой обича всички хора, независимо от расата, пола или вероизповеданието им? Оптимистите казват, че това е Господ, песимистите казват, че това е крокодилът.