|
| *** |
- Прощавайте, свободно ли е при вас?
- Да - кимна жената, - заповядайте.
Мъжът седна и се усмихна.
- Знаете ли - каза той, - не че нещо, обаче аз знаех, че ще ми позволите да седна при вас.
- Така ли? - повдигна вежди жената. - И откъде знаехте?
- Гадател съм в една телевизия - опита да прозвучи скромно мъжът, но не му се получи. - Разбирате ли, просто виждам бъдещето толкова ясно, все едно гледам филм на HD.
- Наистина ли? - оживи се жената. - Това е страхотно съвпадение, защото аз пък съм магеса на свободна практика.
Мъжът се усмихна снизходително.
- Аз, разбира се, знаех и това.
Жената придърпа стола си по-близо до неговия.
- Не знам как е за вас, обаче за мен бъдещето е като отворена книга. И не че искам да се изтъквам, но още вчера вечерта ми се привидяхте - малко след новините улових образа ви.
- Гледате новини? - учуди се мъжът.
- Само за забавление - успокои го жената, - така и така знам какво ще съобщят още от обяд миналия ден.
Внезапно мъжът изпъна гръб на стола, а погледът му се зарея някъде над главите на останалите в заведението.
- Знаете ли - някак потайно каза той, - виждам мъж в бъдещето ви.
Жената на свой ред изпъна гръб и зарея поглед.
- Това е чудесно, защото аз виждам жена във вашето! - след което съвсем леко и автентично се залюля насам-натам. - Ще се обичате с нея, да, виждам го.
- Вие също, вие също - залюля се и мъжът. - Ето тук ясно разчитам как с партньора си ще се разхождате в парка ръка за ръка, ще хвърляте пръчка на куче, ще храните патки в езерце...
Жената потисна мисълта, че мъжът описва реклама на прах за пране, и продължи да рее поглед в бъдещето му.
- С вашата спътница ще посетите чужбина, ще пътувате със самолет... Ето, виждам я ясно... Тя е красива и умна...
- Вашият партньор също е красив и начетен - замижа, загледан в пространството мъжът. - Но момент... - сепна се внезапно той. - Момент... - през тялото му сякаш премина ток. - Някаква тъга виждам тук... Вие ще... Вие...
- Чакайте само да се настроя на вашата честота - каза жената и незнайно защо се озъби и заклати глава. - Готово. Ауу, да - сепна се и тя.
- Виждате ли? - задъхано попита мъжът. - Виждате ли какво ще направите? Ще изневерите! Ще изневерите... на мен!
- Чакайте, чакайте - присви очи жената. - Вие също ще ми изневерите, виждам го ясно ей тук - и посочи някъде във въздуха. - Ще се подиграете с доверието ми.
Мъжът задиша тежко.
- Ясно ви виждам как след всичко преживяно, след всичките ни разходки и екскурзии ще отидете в тази тъмна стаичка и без да ви мигне окото, ще посрамите отношенията ни по най-долен начин!
- Ами вие? - почти извика жената. - Я погледнете същия ден, час по-рано къде сте? В подобна тъмна стаичка! Виждате ли го ясно? И какво правите в тази стаичка? Питам ви какво правите в тази тъмна стаичка... - не се сдържа и викна тя.
- Правя това, което чувствам! - повиши тон и мъжът. - Правя това, което трябва!
- Обричате връзката ни на провал, това правите!
Мъжът едва не припадна от ярост.
- Как смеете... Как смеете да... гласувате за тия?! - изкрещя той и стана да си ходи. - Виждам ви как зачерквате бюлетината, как я сгъвате и как излизате от тъмната стаичка с ясното съзнание, че сте ме предали!
- Не аз, а вие ще предадете мен - извика с цяло гърло жената и също стана. - Ясно виждам къде сте отбелязали в изборната бюлетина. След като изрично ми обещавате, че няма да гласувате за тия говеда, отивате и правите точно това! Мерзавец!
- Гъска!
- Пор!