Преговорите в Минск за мирно споразумение в Източна Украйна приключиха вчера с поредното споразумение за примирие между враждуващите страни, съобщиха световните медии.

Участниците в разговорите успяха да договорят спиране на огъня в зоната на конфликта в Донбас от 00.00 часа по киевско време на 15 февруари (неделя) и за изтегляне на тежките въоръжения. Това съобщи пред журналисти руският президент Владимир Путин в края на продължилата близо 17 часа среща, в която участваха още германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и украинският държавен глава Петро Порошенко. Тежките въоръжения трябва да се изтеглят от линията, определена на 19 септември м.г. в първите Мински споразумения. Целта е да се създаде буферна зона за сигурност между враждуващите страни с ширина минимум 50 км помежду им за артилерийските системи с калибър над 100 мм. Договорена е и зона за сигурност с ширина 70 км за ракетните системи за залпов огън и ширина 140 км за такива системи от типа "Торнадо", "Ураган", "Смерч" и тактическите ракетни системи "Точка У". Оттеглянето на изброените тежки въоръжения трябва да започне не по-късно от втория ден след прекратяването на огъня и да завърши след 14 дни. Това ще се контролира от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), както и от генералните щабове на армиите на Русия и Украйна.

В първия ден на оттегляне трябва да започне и диалог за това как да се проведат местни избори в разбунтувалите се области в съответствие с украинското законодателство. Незабавно, но не по-късно от 30 дни след подписването на документите трябва да се приеме постановление на Върховната рада с указване на територията, върху която ще действа особеният режим за Донбас. Освен това до края на годината в Украйна трябва да се проведе конституционна реформа, включваща децентрализиране на властта, позволяваща засилени правомощия на местната власт в източните области. Украинското правителство трябва да прекрати и икономическата блокада на районите на Изток. За тези цели Киев трябва да възстанови банковата си система в районите на конфликта и е възможно създаването на международен механизъм за облекчаване на такива преводи. Вчера Порошенко каза, че това ще стане след провеждането на местните избори и стабилизирането на политическата обстановка. Повечето от тези договорености са залегнали в Минските мирни споразумения от 5 септември м.г., припомнят скептично редица наблюдатели.

Лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция поеха ангажимент да спазват суверенитета и териториалната цялост на Украйна, се посочва в съвместна декларация на четиримата лидери, разпространена от Кремъл. В Минск бяха подписани два документа, съобщи още Владимир Путин. "Минската контактна група подписа документ, наречен "Комплекс от мерки за прилагане на Минските договорености", каза Путин. По думите му "вторият документ е без подписи, като това е изявление на президента на Франция, президента на Украйна, вашият покорен слуга и канцлера на ФРГ, че подкрепяме този процес". Лидерите на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република(ДНР и ЛНР) Александър Захарченко и Игор Плотницкий също подписаха предложения им от "нормандската четворка" документ в Минск. Те заявиха изненадващо, че са съгласни да останат в състава на Украйна.

Владимир Путин също така заяви, че е нужно обкръжените в Дебалцево 6000 украински бойци да се предадат. Според Путин украинският президент отрича там да има блокирани украински войници. "В крайна сметка се разбрахме военни есперти да изяснят ситуацията", заяви Путин. В същото време сраженията в Донбас продължиха вчера с пълна сила край Дебалцево, Донецк и Луганск, като отново се съобщава за десетки загинали украински военни, опълченци и цивилни граждани.

"Постигнатите в Минск договорености са сериозна надежда за регулирането на ситуацията в Украйна", заяви френският президент Франсоа Оланд. Германският канцлер Ангела Меркел, от своя страна, отбеляза, че руският президент е убедил опълченците да се съгласят на примирието. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че споразумението не е всичко, за което си е мечтала Германия, но е крайно необходима стъпка встрани от насилието и към нов политически импулс. Намирането на мирно решение на конфликта в Украйна няма алтернатива, съобщи в свое изявление българският президент Росен Плевнелиев.

Президентът на Украйна Порошенко уточни, че на преговорите в Минск е постигната договорка украинският пилот на вертолет Надежда Савченко да бъде скоро освободена. Савченко се намира в руски арест от средата на юли и е обвинена в съучастие в убийството на двама руски журналисти край Луганск. Преди дни руски съд удължи ареста й до средата на май. Малко по-късно вчера адвокатът й Марк Фейгин заяви, че неговата подзащитна не е попаднала в списъка за размяна на пленници по системата "всички на всички", както бе съобщено по-рано. "Сега следствието върви към своя край и най-вероятно ще има съд", каза Фейгин, цитиран от Интерфакс.