|
| *** |
И сега той я беше отворил - тридесет метра изкоп, в него тръба, единият край над земята, другият - в къщата и не плащаш нито "зелена", нито "червена" енергия.
Обади се на познат строителен предприемач и оня посочи цената за изкопа - 300 лева. Минчев каза, че ще мисли ден-два.
На село новините се разчуват бързо. На следващия ден пред къщата на Минчев чакаха четирима души с предложение - те да изкопаят канавката. Така де, хем парите ще останат в местните хора, хем ще изпипат работата. Понеже ако влезе багер, ще изпотъпче всичко, а те така, внимателно... Минчев често бе твърдял от парламентарната трибуна, че най-важното е да се осигури заетост на населението, но сега се поколеба - машината щеше да свърши всичко за няколко часа, а тези да ги пускаш всеки ден в двора си? Но пък гладни хората, няма работа, ако всеки от нас не помогне според силите си... И той се съгласи. Обяви условията - ше плати същата сума - по 10 лева на линеен метър, в края на всеки ден, след като измери изкопаното. Мъжете се съгласиха и заявиха, че още утре започват.
На следващия ден Минчев със самочувствието на инвеститор опъна един хамак между двете череши и се изтегна в него. На двадесетина метра от него мъжете копаеха и понякога вятърът донасяше думите им.
До обед те работиха почти без прекъсване, ако не се броят десетина спирания за по цигара. После седнаха да обядват, отвориха по една бира и започнаха да се оплакват:
- Абе тя тая земя много суха бе, направо като камък - въздъхна единият. - Не можеше ли да я полее малко, преди да ни извика?
- Всъщност, никой не ги беше викал, но те вече се чувстваха малко прецакани. Единият извади метър и се наведе над изкопа - бяха стигнали точно до края на втория метър.
- Е, изкарахме по пет лева - иронично подхвърли той. - Ако е рекъл господ, до довечера - по десет.
- Работим направо без пари - поклати глава третият. - Що не вземе чорбаджията сам лопатата за десет лева на ден?
Минчев поклати глава и запали цигара.
- Аз съм работил в Германия - сподели четвъртият. - Там за по-малко от петдесет евро на ден никой няма да пипне лопата, дори да е нелегално. А за официалните заплати не ми се говори даже...
- То май освен нас в селото няма други будали - въздъхна първият. - Да работим за десет лева на ден. Това си е жива експлоатация, ама като сме се родили тук... Защо не ни плаща твърда надница, а?
"Защото тогава няма и толкова да изкопаете" - помисли си Минчев, но не каза нищо.
- Абе, гладен народът и всеки използва - продължи първият работник. - Ако може, ще ни извади душата. В София тези пари за един час ги вземат. Седят си под климатиците в някое министерство и пият кафе, а ние тука копаме.
- Нямаме синдикати, затова - обясни вторият. - Тези за нищо не стават.
- Ами то май да си направим един синдикат - подхвърли третият. - И тогава да видим как се копае в тази жега. Обаче няма кой да го организира.
- Вярно, няма - гласиха се останалите. - Никой не мисли за обикновения човек. Завършат университета и веднага - експерти. Ние с нашето основно образование ли да организираме синдикати? Да го направят, да дойдат да ни поканят и тогава...
Тук Минчев се усмихна и се провикна:
- Абе, вие ще копаете ли, или цял ден ще приказвате?
- А-а, работим ние, шефе, работим... Ей сега да допушим и почваме.
В края на деня измериха и прогнозите се оправдаха - бяха изкопани четири метра. Минчев плати, както беше уговорено - и им каза, че ги чака отново на следващия ден. Мъжете потвърдиха и се запътиха към кръчмата.
Но на следващия ден никой не дойде, нито на по-следващия. За сметка на това Минчев чу какви ли не слухове за себе си - че нарочно искал да му копаят на ръка, за да спести пари, че работните условия в двора му били отвратителни, че той сега щял да спестява хиляди от електричество, а плащал на хората жълти стотинки... И изобщо - кой вятър го довя този изверг в селото ни?
Минчев дори не се опита да опровергава нещо - обади се на познатия си и багерът доизкопа останалото. После монтира тръбите, машината ги зарови и той продължи с монтажа в къщата. Френският му колега се оказа прав - наистина имаше голям ефект.
...А в това време в кръчмата бившите му работници се оплакваха на съселяните си:
- Ей, голяма скръндза тоя Минчев бе - безплатно отопление му направихме и една ракия не почерпи! Такива са те в града, ама ако не сме ние да ги храним...
И въздишаха тежко.
