След като прочете новината, че телевизорите можели да ни подслушват, жена ми се побърка.

- Заповядай вечерята, скъпи - каза ми същата вечер тя. - Патешко магре със сос от червено вино, чери доматчета и картофени ньоки, точно както ги обичаш.

След което остави на масата пред мен чиния с изстинала мусака.

- Захарно петленце - погледнах я аз, чудейки се какво точно е ньока, - да не получаваш удар в момента? Какво са тия глупости?

- Шшшт! - зашепна в ухото ми тя. - Телевизорът ни чува!

Плахо се огледах, и аз не знам защо.

- За какво говориш, пъдпъдъче?

- Не чу ли новината, че телевизорите можели да подслушват какво си говорят хората? И изпращали информацията на трета страна...

- Глухарче - прекъснах я аз, - в случая става въпрос за смарт телевизорите, които струват от две хиляда лева нагоре и се управляват с гласова команда. Нашият се управлява като хвърлиш по него чехъл и струва не повече от трийсет лева, заедно с антената и покривката отгоре.

- Млъкни! - опита се да викне през шепот тя. - Няма да ти позволя да ми отнемеш щастието и този път!

Нищо не разбирах, затова просто боднах един студен картоф.

- Дали е смарт или не, телевизорът си е телевизор, няма никаква разлика! - отсече тя.

По-интересното обаче беше, че освен студена, мусаката се оказа и безсолна.

- А след като изядеш тази прекрасна гозба - внезапно повиши тон жена ми, явно за да я чуе и телевизорът, - може да се оттеглим в покоите си, за да се отдадем на безразсъдна палавост.

Мълчах.

- Защото като една перфектна домакиня и жена, аз знам, че мъжете обичат хубава храна и безразсъдна палавост! - продължи да говори на висок глас тя.

Несъзнателно погледнах към телевизора, сякаш очаквах да ми кимне.

- Кажи нещо, бе, пън! - заплашително прошепна жена ми.

- О, да - чух се да казвам, - храната, която готвиш е толкова вкусна, че ааа... с всяка хапка губя по малко от разсъдъка си!

- Същото каза вчера и за любовната ми игра хи-хи-хи - почти викна жена ми и за момент ми заприлича на треторазредна актриса, която отчаяно се опитва да вземе роля в реклама на просо за папагали.

- Ще ми обясниш ли какво точно правим? - прошепнах й, за да не ни чуе телевизорът.

- Разбира се, че ще целуна нежно страните ти, скъпи! - високо издекламира жена ми, след което се наведе към мен. - Прост си като гайда! - зашепна тя. - Кой според теб получава информацията за разговорите ни, след като телевизорът я изпрати?

Свих рамене.

- Главният в държавата, ето кой! - заяви шепнешком жена ми. - Генерала! - очите й светнаха. - Всичко се докладва на Генерала, така че сто процента и тази информация ще стигне до него! И бъди сигурен, че като прослуша нашите записи и разбере каква перфектна жена съм, той ще нахълта през вратата ни като таран и ще ме отведе на ръце далеч оттук! - след което продължи на висок глас. - Разбира се, че ще сляза да ти взема биричка, любими! Нещо друго?

Брилянтните идеи винаги хрумват внезапно, така стана и сега.

- Вземи бира и за гостите ни тази вечер, скъпа - казах високо аз.

- Гостите ли? - попита жена ми.

- Да, приятелите, които поканих по случай решението ти повече никога да не каниш майка ти вкъщи, забрави ли? Или сега на висок глас ще се отметнеш от думите си?

Очите на жена ми припламнаха, бях засегнал най-съкровенното й. Трябваше да избира - Бойко или мама. Знаех, че каквото и да реши, рано или късно ще ми го върне. Затова просто боднах още един картоф, щастлив от моментната си победа, докато жена ми нервно пристъпваше от крак на крак, изправена пред дилемата на живота си.