|
| *** |
По принцип той предпочиташе по-стабилните състояния, като хранене, ядене между храненията, почивка и мъркане, които разнообразяваше от време на време с лов и размножаване. Тези занимания не се радваха на положителна популярност в обществото, но той се чувстваше длъжен да ги прави заради физическия си тонус и самочувствие на едър варненски мъжкар.
По принцип Мъристия нямаше отношение към горите, а дървесината го интересуваше главно като инструмент за острене на нокти и направа на талаш за въргаляне.
Не така стоеше въпроса със службите и наводненията, предизвикани от сечта.
Най-интересният от деветте живота на Мъристия беше по корабите в световния океан, водата не го плашеше, но все пак на младини беше пребродил достатъчен брой сухи мазета, беше запознат с бурния живот на техните обитатели и даже беше взимал доброволно участие в няколко дератизации. Сега се чувстваше съпричастен с наводнените, като си спомнеше колко дъждовни сутрини беше прекарал, ровейки в архиви и буркани из сухи изби и сутерени, докато изчака подходящо време за излизане...
Мърев беше против дигитализацията на базите данни, доколкото от лист хартия можеше да стане чудесно леговище или тоалетна, а от един файл какво можеш да си направиш? Нищо. Но след като службите направиха тази грешка, Мъристия се чувстваше длъжен да анализира ситуацията.
Първият проблем, на който се спря, беше какво е общото между дървесината и секретните операции.
За да не си хаби ресурса, тъй като беше чувал, че мисленето е изтощителна работа, Мърев постави този въпрос на търсачката.
Търсачката му поправи правописните грешки, предложи му да се включи в нов сайт за обяви от всякакво естество, съобщи му какво може би е имал предвид и му предложи хиляда отговора с ключова дума "червей".
Червеите, твърдеше мрежата, ги има и на двете проблемни места - прояждат дърветата и базите данни, създават им дискомфорт, разместват им корените и бавно ги унищожават. Голямото предимство на червеите е, че имат хармоничен обществен живот, тъй като са хермафродити, а недостатъкът - че в природата имат естествен враг - кълвачът.
Мъро се сепна. В гладните си младежки години беше имал дребни битови инциденти с врабчета и други птици на кулинарна основа, но да се изправи до кълвач - това беше твърде безрасъдно за един себеуважаващ се котарак. А можеше и да е опасно - звуците на кълвачите наподобяваха стрелбата на автоматично оръжие.
Мъристия се замисли за войната и ролята на кълвачите в нея. Последните новини бяха много обнадеждаващи - Европейския съюз беше решил да забрани на Йосиф Кобзон да пътува, от което на него му паднал гласът и цял час останал безмълвен и задавен - от смях. За разлика от Жана Шпицберген и други подобни подгряващи фактори, които цял час пели по най-партньорски начин...
Но нито музиката, нито певците могат да спрат военните действия поради ниското ниво на шума, който произвеждат, в сравнение с оръжията. Мърев се ядоса. Доникъде не стигна тази научно-техническа революция. На двигателите на самолетите и на пистолетите слагат заглушител, да не се тревожат излишно потърпевшите... А на танковете и оръдията - не.
"Кога зашумят шумите, буките" - патриотичният саундтрак се носеше през прозореца, а Мърев още нямаше никакво експертно решение по двата актуални въпроса... Освен вноса на кълвачи от... Европейския съюз... Ама пък как да зашумят тези шуми, ако са отсечени? Буковият паркет нали не шуми.
