Похлопах на вратата на министерството на суматохата и тя се открехна. Беше лично министърът на суматохата. Пъхнах крак в отвора на вратата и попитах:
- Какво е това ново министерство? Защо на суматохата?!
- Защото ще възраждаме Северозапада! - отговори той. - Питахме литератори, попрочетохме. Ненапразно един от най-големите български писатели е от Северозапада! В неговите творби открихме решението!
- Значи суматоха трябва? И какво сега в Северозапада?
Министърът с готовност каза:
- Ще го развиваме, няма как! Обещали сме!
Аз такива много съм ги чувал, парирах:
- Обещания добре, а конкретни действия?
- Има, в няколко посоки!
- Например?
- След десетина минути започваме изграждането на четирилентовия скоростен път от Видин до Ботевград, който е част от европейския коридор №4!
- Дето се очаква по него да дойдат чуждестранните инвеститори? - уточних.
- Същият.
- А с какви пари?
- Защо пари? - поклати глава той. - Нима всичко в този живот опира до пари?! Най-важно е правилното решение, а то е просто - инвеститорите строят пътя, по който идват! Нали искате да инвестирате? Моля, инвестирайте в път!
- Но защо точно тук ще искат да инвестират? Как ще ги привлечете?!
Министърът се усмихна:
- В Ботевград пекат баница. В Монтана девойки месят питки, пълнят солници и обличат народни носии. В Берковица лъскат флигорните и опъват кожата на тъпана. В село Бреница вино кара воденица в денонощен цикъл. Кой инвеститор няма да поиска да дойде при такова посрещане!
Нямаше какво да възразя. Сетих се друго:
- Инвеститорите много ще се лутат - ту към Ботевград, ту към Монтана, ту в други северозападни посоки. Много криволичещ и объркан ще стане четирилентовият скоростен път!
- Това е целта! - вдигна поучително пръст министърът. - Защото лесно е да привлечеш инвеститор, трудно е да го задържиш! А така инвеститорите с години ще се лутат из онзи край, постепенно ще създадат семейства, ще улегнат, ще останат.
Пак нямаше какво да възразя. И пак се сетих друго:
- Този край е обезлюден! И жители трябва да се привлекат там! Това става с поминък!
Той бе спокоен:
- Ще има поминък. От Банско взехме проекта за нови ски писти и ще го реализираме край Берковица.
Веднага забелязах пробойната:
- А в Банско какво ще правят хората?!
- Помислили сме! Ще има бартер, ще развиваме северняшката духова музика в Югозападна България. Сега се чакат съответните флигорни от Берковица, ще ги раздадем на банските старчета и готово.
- Звучи ми справедливо - признах.
Министърът оцени обективността ми, отговори с откровеност:
- И от източната част на страната ни ще заимстваме. От язовир "Огоста" край Монтана до река Дунав край Лом ще се ширне най-големият плаж на Балканите. Фин пясък от Златни пясъци, вятърни мелници от Несебър, водни колела от Бургас, плажни чадъри от Варна. В източна посока ще бъдат спедирани северозападни забележителности като тенци и верблюди, като по този начин ще бъде компенсиран острият дефицит от мистични създания по Черноморието, където най-много да се появи някой вампир в Созопол, и то изключително по приятелска линия с Божидар Димитров, на което местните хора не могат вечно да разчитат.
Дръпнах крака си, клекнах и лъснах обувката си с изтривалката пред министерската врата.
- Измислили сте го - констатирах отдолу. - Почти като в разказ на Радичков е.
- Затова създадохме министерството на суматохата! - припомни ми той отгоре.
Нищо не казах, защото помня: "Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам!"
|
|