Колкото пъти телефонът изпиука, за да ми съобщи, че пак някой ми е изпратил есемес, толкова пъти се хващам, че мисля за подателя като за серсем, който си няма друга работа. Обикновено серсемът иска да ми напомни за кредита, за сметката, а понякога и да ме поздрави с късмета - току-що съм бил избран евентуално да получа нещо, което не съм сигурен за какво точно служи.
Пък аз, за да спечеля онова нещо, дето не знам за какво ми е, трябва също да му върна есемес - само два и нещо с данъка, но пък нима една надежда не струва два кинта!
Изпълнен с надежди, засилвам празно писъмце към номера на анонимния заместник на дядо Коледа - с надеждата да ми се отвори най-после и на мен парашутът.
Парашутът не се отваря, но така е устроен светът - на някои парашутът не се отваря, други така са се уредили, че даже колесникът не им се затваря!
През прозореца виждам антената, през която минават есемесите на гражданството - направо ще се скине от натоварване! Казвате - вятърът я клати. Няма такива неща, ние я кламбуцаме!
Откакто всеки средностатистически поданик ходи поне с по един телефон в джоба, цялата отговорност за оцеляването на отечеството се стовари върху тая антена!
Ръсне дъждец, прелеят язовири, отнесат някое и друго село - отечеството ни призовава да пуснем по един есемес, та белки събере малко пари за пострадалите.
Разболее се детенце - отечеството, загрижено за поколението, му дава една хартийка, с която родителите тичат по редакциите да пускат молби за есемес дарения.
Вие си мислите, че това е просто хартийка - ами - има си и подпис, и печат, понякога - два! От нас се иска само да бъцнем два-три пъти по телефона и да заспим с чувство на изпълнен дълг.
И културният живот се прехвърли изцяло в телефоните ни - за когото са пуснати повече есемеси - той е по-по-най!
С нетърпение очаквам по някое време да ни призоват да покриваме и бюджетния дефицит с есемеси - на това му се вика битов патриотизъм, направо от канапето - хем си седиш на топло, хем си патриот! А бюджетът сияе!
Малко недоумение буди фактът, че във футболното първенство все още не се прилагат новите технологии - бихме могли да спестим сума ти пари откъм покупко-продажба на футболисти, ако просто ни бяха накарали да гласуваме кой сега е номер едно - така през юни хем ще си имаме шампион, хем и мачовете няма да има нужда да се играят, и без това хората вече ходят на тях само колкото да потрошат нещо или някого на стадиона.
А пък снощи сънувах нострадамовски сън - както си седим и си пишем благотворителни съобщения, изведнъж отнякъде се зададе Евентуалният противник. Противникът беше голям, силен, по всяка вероятност като всеки противник - недобронамерен. Както се пее в Марсилезата - ей туканка дойде!
Но срещу него се изправи страшна сила - лавина от протестни есемеси го засипа, ошашави, смачка, уплаши, дезорганизира, подгони и като резултат - го прогони.
Хак му е на Евентуалния противник! Ще ни се бърка той в есемесамоиздържащата се родина! Да си седи в своята и оттам да си й пуска есемеси!
|
|