Финансовият министър Владислав Горанов става все по-нервен при критики и въпроси около предложената тригодишна програма за поемане на външен дълг до 8 млрд. евро. Вчера той си отвори нов фронт по темата, като оспори правото на членове на Националния съвет за тристранно сътрудничество да поставят въпроси по предстоящата ратификация на програмата. Горанов открито нападна отделни работодателски организации, като намекна, че не са достатъчно големи и представителни, за да задават въпроси за заема. Очаква се днес совалките по темата за външния дълг да продължат с представители на Патриотичния фронт. Гласуването по законопроекта ще бъде в сряда.

Темата за дълга бе предложена като част от дневния ред на първото заседание на тристранката за 2015 г. от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). При представяне на предложението от асоциацията изтъкнаха, че управлението на държавните заеми е пряко свързано с темата за доходите и жизненото равнище, а в същото време много въпроси са останали без ясен отговор. "Редица въпроси остават неизяснени като например какво е актуалното състояние на фискалния резерв, какви суми се очаква да се възстановят в него от дадени заеми на фонд (за гарантиране на влоговете - б.р.) и банка (ПИБ - б.р.), това ли трябва да е размерът на дълга, как е направен изборът на банки", мотивираха искането от АИКБ. Подобни въпроси зададоха и партньорите на ГЕРБ в управлението, и отделни експерти.

Повдигането на темата и в тристранката вбеси финансовия министър Владислав Горанов. "Искам да изясним кой в какво качество стои на тази маса, защото се претендира, че това са само национални представителни организации. Колко БВП произвеждате, след като сте толкова разтревожени?", попита присъстващите Горанов. Той оспори правото на отделни членове на тристранката да разискват въпроса с аргумента, че не представляват цялото общество, а само част от него. "Обществото си е изградило механизми, за да консултира тези теми чрез съответните комисии. Вашата организация беше ли на заседанието на Комисията по бюджет и финанси? Не беше. Темата трябваше да ви е интересна и през 2013 и 2014 г., но тази година ще ви я обясним", упрекна вносителите на точката Горанов. "Какво отношение към доходите и жизненото равнище има външният дълг по отношение на Кодекса на труда и подзаконовите актове", попита Горанов и допълни, че на заседанието на социалните партньори не може да се разглежда "каквото им хрумне".

В хода на обсъждането се разбра, че полза от дебата все пак има. Горанов обяви, че към края на януари 2015 г. фискалният резерв на България възлиза на 7.1 млрд. лв. От тази сума трябва да се извадят 2.45 млрд. лв. целеви средства в Сребърния фонд, близо 1.5 млрд. лв. за двата ядрени фонда, 1.3 млрд. лв. бъдещи вземания от ЕС и 800 млн. лв. ликвидна подкрепа за ПИБ. Така реално разполагаемият резерв към края на януари е бил около 1.1 млрд. лв. "Към 19 февруари наличните средства извън целевите резерви, с които правителството може да разполага, са 547.9 млн. лв.", изтъкна Горанов в отговор на критики, че фискалният резерв може да поеме част от плащанията, предвидени да се финансират с нов дълг.

Наличните суми в резерва в момента наистина не са достатъчни, за да се финансира падежът по мостовия заем за КТБ от 1.5 млрд. евро, теглен в края на миналата година, но той е с опция за удължаване с 6 месеца. А емисия на нов дълг може да има и без ратифициране на тригодишна програма, с емитиране на необходимата само за тази година сума. Според работодателите трябва да се мисли за запълване на резервите с по-добро управление на публичните финанси и допълнителни приходи в хазната.

"Не приемаме твърдението, че всичко това не са въпроси в компетенцията на тристранния съвет. Дълговете ще се плащат от всички нас и винаги сме настоявали за яснота при взимането на заеми за покриване на дефицит", коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Той изтъкна, че поне по един въпрос е постигната яснота - договорът с четирите банки, които ще са дилъри на бъдещите емисии на дълг, не предвижда неустойки или други наказателни плащания заради емитирането на дълг в по-ниски размери. "Това е хубава новина и ние ще продължим да настояваме за по-малко дефицит и повече приходи - и в хода на годината, и при обсъждането на бюджет 2016, когато тези въпроси отново ще са на дневен ред. Считаме, че при добра организация за следващите 6 месеца в бюджета могат да постъпят сериозни суми от пускането на миноритарни пакети на големи енергийни предприятия на борсата", даде пример Велев.



ЕДНОЛИЧНО

Финансовият министър Владислав Горанов започна да се произнася еднолично и за връщането на стотици милиони левове заеми в хазната. В отговор на критики, че в приходите има резерви и с отчитането им общият размер на дълга би се оказал по-малък, Горанов обяви, че лично не позволява на Първа инвестиционна банка да връща взетия от хазната заем от 800 млн. лв. "Честите опити за натиск върху банковата система ме карат да мисля, че е по-добре да се забрани и аз съм забранил на Първа инвестиционна банка да връща средства в момента на българското правителство. Те искат да ги върнат, но аз не искам", каза финансовият министър. Според него банката ще влезе в графика на възстановяване, "като мине малко време и се успокоят нещата". Горанов все пак уточни, че възстановяването на заема на зависи само от него, но и от сключен договор с Министерството на финансите, както и от Европейската комисия. Дадените от държавата на ПИБ 1.1 млрд. лв. са държавна помощ. Предоставянето им стана с одобрение на ЕК, като комисията одобри и план за възстановяване на ликвидността. Той предвижда банката да върне през 2015 г. само част от сумата - по неофициална информация 600 млн. лв., а останалите да бъдат възстановени до 28 май 2016 година. Възстановяването на сумата е обвързано както с дати, така и с мерки за преструктуриране. Експерти изтъкват, че е известно желанието на банката да върне средствата, но това трябва да бъде одобрено от ЕК.