Пропастта между богатите и бедните региони у нас вече е безнадеждна твърдят някои хора. Не така безнадеждно, не! И да не спираме да мечтаем, това е най-важното, защото мечтите се сбъдват, ето доказателствен виц: "Виж Неапол и умри" - съвсем сигурно е, че поне половината от тази мечта все някога ще осъществя...

Така че място за отчаяние няма. Живот и здраве, ако стане една хубава работа, пак ще се благоденства както в началото на века, но този път по президентска линия май. Както и в началото на века, говори ли се за царя, разбирай имоти и обратното. Ех, пусти имоти! Оказва се, че и те могат да бъдат двигател на политическия прогрес. Затова и не му ги връщат на човека, за да го стимулират пак да далдиса в политическото дълбоко на ползу роду. Има и странична полза, голяма - българските интелектуалци, които по традиция са сто души на брой, получават стимул да пишат обръщения, петиции и дитирамби, в които сюжетната линия за политическото завръщане хармонично се преплита с мотива за връщането на царските имоти. Това кара отделно взети българи да мърморят, не виждат те най-важното, а то е да си намерим най-сетне някой свестен политик да ни оправи, този път в добрия смисъл на думата. Проблемът обаче е ясен като във вица: Често пъти жена не може да си намери мъж за съпруг, защото не харесва пияните мъже, а трезвите мъже не харесват нея.

Всичко хубаво, ала голяма е опасността да стане както миналия път, когато оправянето в рамките на 800 дни не се осъществи в реални граници и срокове. Затова трябва да се подходи творчески и този път да се преследва по-реална цел - благоденствието да победи в отделно взет район на страната, пък от там да се осъществява износ на благоденствие към другите райони, подобно на гениалното прозрение на Ленин за възможността пролетарската революция да победи в една отделно взета страна. Променя се обаче светът, а с него се променят и целите както е илюстрирано във вица: Преди бабите караха внучетата си да вденат конеца в иглата, а сега - да ги логнат във Фейсбук.

За какво иде реч - вместо съответните имоти, на царя му се дава Северозападна България и той с грижата на добър стопанин я превръща в рай. Останалата част от страната вижда това и по желание става царски имот, следва небивал разцвет и там. Съседните държави като виждат колко е хубаво в царските имоти, за прегледност наричани България, също изявяват желание да станат царски имот и то благосклонно е удовлетворено. По-далечните страни по аналогичен начин също се присъединяват и се стига до не чак толкова далечния момент, когато цялото земно кълбо ще е царски имот и ще благоденства, а кризите в Украйна и Близкия изток, озоновата дупка и изчезването на дъждовните гори, ще са само спомен, записан в царските анали. Е, може би без горите. Тук му е място с горчивина да предвидим, че тогава пак надали някой ще благодари, пак ще подходим по български както във вица: Ако ти донеса закуска в леглото, достатъчно е едно просто "благодаря", излишни са въпроси като "кой си ти?!" и "какво правиш в дома ми?!"

Прекрасен план, нали! Лошото е, че тогава стоте български интелектуалци няма да има за какво да пишат обръщения и ще залинеят, ще се омърлушат. Но струва си тази интелектуалска хекатомба,щом е за благоденствието на един цар, един народ и едно земно кълбо в перспектива. И като стана дума за перспектива, появява се и съответният виц: Телефоните стават все по-тънки и по-умни, при хората е наобратно.