Ако баба ми беше мъжка, батманите щяха да са ватмани, барбекюто - мешана скара на тиферич, а импресионистите - зъболекари. Държавна сигурност щеше да картотекира всичките ни кътни зъби в кантората на Данчо Соколов и Фил Димитров.

Живков, Кадар и Хусак нямаше да са толкова правоверни комунисти и не само щяха да пуснат половината източноевропейци на Запад, ами щяха да проагитират и Брежнев да ощастливи САЩ с поне 100 милиона гладни руснаци. При тоя триумф на човешките права шенгенските власти тутакси щяха да дигнат такава антиемигрантска стена, че до нея Берлинската щеше да е като безплътна сянка. Вместо да прелъстява Изтока с непостижимия си стандарт, западното обществено мнение щеше да го скрие зад желязната завеса на своята свободна журналистика.

Останалите в София столичани по цял ден щяха да проклинат Петър Междуречки, че е построил над 100 хил. жилища, а нощем щяха да сънуват как си избират за градоначалник Софиянски, който взривява Мавзолея и им одира кожите със сметките си за изключеното парно.

Вместо под полите на ЛюлИна културата щеше да си кротува в полите на Витоша. Витоша щеше да е теменужена - като в стиховете на охтичавия Смирненски или като саксиеното цвете в палатите на здравстващата Елена Костова. Вместо да депутатят, президентят и резидентят, днешните водачи на нацията щяха да си дисидентят в саксията на кака Людмила насред социалната държава на нейния Тато. Неосъщественият християндемократ Петър Стоянов щеше да бракоразвежда в условията на нескончаем рецидив това, което Господ е заповядал да не разлъчва, осигурявайки си по този начин адски топло местенце нине, присно и во веки веков. Божковите 10 процента също щяха да изгорят в геената огнена на социалистическото съревнование минимум на 110 процента. Патриарх Максим нямаше да се вози на царски мерцедес, а максимум на секретарски.

Съветските зетьове начело със Стоян Ганев и Митето Абаджиев щяха да се разпъват на кръст между двете си Отечества в чевръста размяна на дънки "Рила" срещу части за "Лада". Политматематиците Сендов и Паси щяха до безкрай да доказват соцтеоремата, че 2 плюс 2 прави три и половина, а настоящите авангардисти щяха да водят помежду си кървави боеве за 2 кв. см между кориците на "Априлски сърца". Нямаше да има ни номинации, ни деноминации. Нямаше да има и никакви "Аскеери", а един-единствен аскер от около 120 хил. души - и то с Камен Влахов за главен фелдфебел: "Легни-стани!" на плаца, докато ум ти зайде (и слънцето също).

Нямаше да има траншове ни от МВФ, ни от гастарбайтерите на Запад. Пенсионерите и работниците щяха да работят, а чиновниците да безработят само за 250 неконвертируеми лева на месец и за едната гола лятна почивка на Черно море. А есен - есен с песен, на копан в селското стопанство - воглаве с другаря Каролев и неговите изоглавени журналисти.

А от свода на храма, през гъстия дим, сал един Шарапов щеше да ни гледа - тих, невъзмутим...

Е да, ама не! Ресто! Не струва! Имаше навремето такъв филм - "Апокалипсис", ама вече няма такъв филм. Крррай! Конец фильма! И слава богу! Най-накрая и ние да разберем какво е това хепиенд!