След прочита на неделните вестници прелитащият чувства някаква тъга. Някакво опустошение като след природно бедствие.

Даже по-лошо, защото след природно бедствие ще дойдат на крака министри, ще дойде дори министър-председателят! И човекът ще се почувства човек, и бременна жена, измъкната с хеликоптер от преспите, ще роди без усложнения (сюжет на цялата преса), въобще - продължаваме напред.

Всичко това го има във вестниците, но в някои от тях липсва ентусиазъм и не е подчертана достатъчно ръководната роля на Човека.

В "24 часа" акцентът е правилен: "Борисов: До вторник ток навсякъде". Следват глаголи от регистъра "разпореди, заръча, изрично подчерта". "До сряда ще платим на кметовете похарчените пари за бедствията, обеща премиерът" ("Стандарт"). Обещана е и награда - по 10 кубика дърва на всеки доброволец! - кой както иска да си ги вземе - с мулета, с талиги, а може и на гръб. До вторник ток, до сряда пари; и дървен материал за добрата воля.

Но примерно в "Труд" - "Ако до вторник в Смолянско няма ток, пускаме генератори"; сухо, безлично, обидно чак.

Затова пак хващаме "Стандарт" - "Правете бебета, докато няма ток"; това пак е заръка на ББ, важи до утре (нали във вторник окончателно и безвъзвратно ще победи електрификацията); и който каквото е свършил дотогава, това ще е. За по-нататък все още липсват инструкции относно семейното планиране при метър снежна покривка.

В "Монитор" - човек ще рече, че си нямаме премиер: "Разтопеният сняг бликна от земята". И с някакви мъндзърки букви за текст под снимка: "Премиерът Бойко Борисов свика кризисния щаб в Смолян". В "Телеграф" същата работа - малки букви и къси изречения за големия Човек. Как да не му стане кофти на пристрастен читател като прелитащия.

После да не се чудите на заглавия - "Свършиха леглата в психиатриите" ("Труд") и "Хлапета ръсят цинизми в забавачката" ("Монитор").

И аз да съм дете - ще се науча да псувам рано-рано и ще зачакам за легло пред някоя психиатрия.