- Да - поде втори, - сега на науката се отделя голямо внимание. Аз например в края на миналото лято почивах в санаториум на учените и да ви кажа, страшно ми хареса. Сутрин станеш - първа закуска: две рохки яйца, хайвер, солидно парче шунка, непременно горещо ястие, кафе. Най-най!
- Разгърнеш вестник - възторжено добави първият, - душата празнува. Намерили злато край Волга, нефт в Сибир. Академик столетник се понесъл из степта, ровичка там...
- Прав сте, огромни успехи. При онези учени наддадох 8 кила. Изрядна чистота, отличен персонал, обяд: студен борш, две втори, сладолед. Изкарах месец и кусур. Науката наистина е голямо нещо!
- Ами изкуството! - разгорещи се първият. - Грандиозни начинания! Само в една Москва - нови булеварди, величествени сгради. Ако някой се е съмнявал в нашите архитекти, сега може уверено да каже, че не изостават от изискванията на времето.
- Абсолютно. След учените заминах да отслабвам на бани при архитектите. Сутрин - лека, изключително вкусна закуска. Отидеш до извора, разходиш се. Да ви кажа, съпругата ми е взискателна, но и на нея й хареса. Интересна среда, първокласна кухня, душове, масажи, симфоничен оркестър. Напълно сте прав, архитектите са постигнали много.
- Или да вземем литературата - продължи първият, - вижте ленинградските писатели. "Похищението на Европа" от Федин. Нали е великолепно?
- Че какво им е великолепното на ленинградските?! През юни ли, през юли, попаднах в кримската им станция. Сутрин гол чай с уж кифлички, обяд от същия сорт. Не, ленинградските не ми харесват. Виж, московските са по-добри. Толкова ми хареса, че останах 2 месеца, да си почина след ленинградците. Жена ми и досега е там. Сутрин станеш - рай. Борове, слънце, бродиш из гората, береш гъбки и, естествено, на закуска ядеш като вълк. Че и като цапнеш една водка в личната си творческа клетка, дето няма кой да те види, се настървяваш хептен. Трупнах 4 кила. Какво да говорим! Хич не ни е лоша литературата. Виж, живописта изостава.
- Защо пък? - наежи се първият. - На изложбата "15 години октомври" прекарах няколко приятни часа.
- Точно - няколко часа! Невъзможно е да се издържи повече. Извинете, но приют за бездомници. По 6-има в стая, храната под всяка критика, некалорична. С жената заминахме същия ден - и къде, мислите? В селски санаториум. Да, да, при селяните, при колхозниците! Да си призная, сърцата ни се свиваха. Ох, мисля си, ще пристигнем, а там навуща проснати, плевня строят. Но това, което видяхме... Говорите за постижения. И то какви! Грандиозни! Сутрин -пирожки с месо, пълнени яйца, великолепна пача, какао. В прост колхозен санаториум. 3 месеца нямаш грижа за нищо. На ти селско стопанство. На ти плевни.
Първият неспокойно се размърда и пробва върне разговора към по-възвишеното.
- И не само. И в промишлеността - коренна промяна към по-добро. Магнитка, Днепрогес.
- Не съм бил в днепрогесовска станция, не мога да съдя. Но магнитогорците не са зле. Планинско слънце такова, каквото няма и в Берлин. Сутрин - традиционните пържени яйца, солидна буца масло за чая, цвъртяща пържола. Жалко, само месец. Не ни разрешиха да удължим престоя. Главният лекар се оказа сволочага. С всички признаци на сволочизма.
- А обичате ли музика? - попита първият унило. - Съгласете се, че композиторите ни...
- Чакайте, чакайте! - прекъсна го вторият. - Нещо ми се върти в главата. Къде точно бяхме?... Ама вашите композитори са едно голямо нищо! Страшно е да си го помислиш, но ние с жената спяхме при композиторите, а ходехме да ядем при старите политкаторжници. И защо? Защото при композиторите храната е отврат. Сутрин ти тикат в муцуната резен салам с домат... Хич не ми приказвайте за композиторите. Старите политкаторжници са друга опера. Сутрин пристигаш уморен, изнервен от вашите композитори, а там всичко готово! Спретнати старчета, салфетки на шиите, масата претрупана, взимай си каквото ти душа иска.! Наддадох 12 килца. И това при изнурителните нощувки при композиторите! В стаите им комари, змии, стоножки, почти порове. Ако не беше почивката на кораба, с жена ми бяхме загинали.
- Какъв кораб? - учуди се косматият.
- Много просто. От Батуми в Одеса, от Одеса - в Батуми. Натам и обратно 5 дни. 6 обиколни рейса, 30 дни на кораба. Каквото и да дрънкат, водният ни транспорт е на висота. Чудна каюта, отделна баня, сутрин ставаш и действаш съобразно с времето. Ако има вълнение - направо с коняк. Ако няма - флотски омлет от 8 яйца с шунка. Морският въздух отваря апетит. Попрекалих, та се наложи в Есентуки при артистите да сваля 3-4 кила. Ако попаднете там, непременно - в почивния дом на артистите, камериерката в VI блок е муцинка.
Първият вече не говореше, не питаше. Вторият продължи разгорещено:
- Весел народ туй артистите. Нашият театър наистина е най-добрият в света! Сутрин станеш - вицове, лакърдии, сценки. Неизтощими хора, ще се посмееш на воля. Обяд: кокошчица, гъска, пуйка, каквото се сетиш. Не съм артист, ама играх разни сценки с тях. Само не се хващайте на билярд за пари. Артистите са без грешка. Топката им винаги влиза. И не ходете в Есентуки зиме. Тъпо и скучно. През зимата - в Карелия. Там - такъв санаториум... Сутрин ски, кънки, студено телешко с горчица. Уверено мога да заявя, че производителните сили в глухата провинция нарастват с всеки изминал ден! Сутрин станеш...но май вече ви казах. Абе най-добре идете в някой совхоз. Като ми свърши смяната, оттук с цялото семейство - в свинесовхоз. Директорът е мой авер. Станеш - веднага прясно издоено млекце от крави, яйчица, беконче. С децата, жената и бабата.
Е, разбира се, това вечно скитане малко уморява.