Пуснах аварийки, дадох на задна скорост и паркирах. В момента, в който излязох от колата обаче, някакъв мъж с елек на общината започна трескаво да реди саксии с цветя около колата ми.

- Ама - измърморих, - чакайте малко, какво е това?

Мъжът посочи:

- Това там е мушкато, тука до крака ви са зюмбюлчета, а от другата страна, там при калника, това са срамежливки, не ги пипайте, че се свиват...

- Виждам, че са цветя - прекъснах го аз, - но защо ги редите около колата ми?

- Не само ще ги наредя - каза мъжът, - но ще ги и полея, докато ви няма... Така е в синя зона цвят бордо.

И преди да успея да попитам каквото и да е, човекът извади едно одеялце и нежно зави колата ми, докато й говореше:

- На батко хубавицата тя, да не хванеш да ми изстинеш сега...

Преглътнах.

- Току-що завихте колата ми с одеяло.

- Разбира се - каза човекът, - знаете ли какви течения се бият тука... - и подпъхна одеялото под страничните огледала. - Няма, няма, батко само ти завива огледалцата, стой мирно...

- Спрете да говорите на колата и ми обяснете какво става! - повиших тон аз. - Каква е тая синя зона цвят бордо, какви са тия глупости?

- Никакви глупости не са това, господине - жегна се служителят, - в синя зона цвят бордо това са само част от грижите, които ние от общината полагаме за добруването на вашето превозно средство!

- Нищо не разбирам - казах аз. - Вчера паркирах на същото място и всичко си беше по старому...

- Да - кимна човекът, - вчера беше така, но тъй като общината е крайно иновативна, а и постоянно мисли за гражданите, днес вече е иначе! - и ме погледна подозрително: - Чакайте малко, вие да не сте от тия, дето не четат вестници? Не разбрахте ли, че управляващите ще дадат право на общинските съвети да определят цена, а не такса за почасовото паркиране?

- Тоест? - вдигнах вежди аз.

- Ами, тоест - каза общинският служител и сякаш за да прозвучи още по-убедително, извади една изрезка от вестник и зачете: - "Определянето на сумата като "цена" дава възможност на общините да определят размера за плащане на пазарен принцип, съобразно търсенето на места за паркиране в различните райони. Това означава, че две съседни улици могат да се окажат със сериозна разлика в тарифата". Схванахте ли?

- Схванах само, че май искате да ми взимате повече пари за синя зона, това схванах! - казах ядосано аз.

- Не синя, господине - поправи ме общинският служител, - съседната улица е проста синя зона, тук е синя зона цвят бордо, има разлика. Я вижте колко по-специално е вашето място - то не са цветя, то не е чудо!

- Нито ви искам цветята, нито чудото - ядно казах аз. - Искам просто да паркирам, да си свърша работата и да си ходя, без да плащам повече за това!

- Вие хубаво искате - строго заяви общинският служител, - обаче ние как да оправдаем пред гражданите повишението на цената за паркиране, ако не сложим цветенца, ако не завием колата, ако не й поговорим... Я малко ни влезте в положението!

Въздъхнах.

- Значи ми казвате, че хем години наред платеното паркиране в София беше незаконно, хем сега цените ще се вдигнат, така ли?

- Мушкато! Зюмбюлчета! Срамежливки! - посочи последователно общинският служител. - Грижим се за вас и вашите интереси! - после внезапно извади книга - А сега ще почета малко лирика на автомобила ви, докато си вършите работата... "Стройна се калина вие над брегът усамотени, кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени..."

Издърпах книгата от ръцете му.

- Като ще ми вдигате цените - казах и прибрах томчето в задния си джоб, - поне научете стихотворението наизуст!