Инвестирах цял лев и купих от пазара зелена салата, продавачът се закле в мъжкото си можене, че е българска и нощем не свети прекалено силно. Дотук добре. Звъннах обаче на комшията, жена му отвори и още като видях, че е с официалния си пеньоар, нещо ме преряза по диагонал. А като установих, че край масата в кухнята на мястото, където обикновено аз сядам, изпъква някакъв къпан и с костюм, че и пред него стои чашата, в която обикновено на мен комшията сипва от тройнопрепечения си еликсир, съмненията ми прераснаха във вътрешна убеденост. Надникнах в чашата - пълна. Придърпах табуретка и седнах отчуждено, попитах:

- Какъв е този с празните ръце, комши?

Домакинът го погледна с очи, ласкави като студена бира рано сутрин и обясни:

- При мен е дошъл! Казва се... - комшията леко се смути, после попита отчетливо: - Как ви бе-ше име-то?

Онзи изгрухтя нещо, дето прозвуча като наименованието на лекарство срещу запек с изтекъл срок на годност. Чужденец! Зададох уточняващ въпрос:

- Защо този чужденец гази свещения български линолеум в кухнята ти?

Комшията светна, похвали се:

- Купил ме е! За 1 евро!

- Много евтино! Ти имаш вишо образование!

И комшията, и жена му, която край печката се правеше, че ще пържи яйца, едновременно ми изшъткаха.

- Тихо да не чуе чужденецът! - комшията ме прониза с очи, жестоки като бракониерски брадви. - Трай си и за онова образувание в носа, джипито каза, че е от метиловия алкохол в буйната ми младост и не пречи на хода на здравната реформа.

Смигнах му, че въпреки всичко съм на негова страна. Гласът ми обаче бе суров:

- Защо теб пък точно ще купи?

Комшията сви рамене:

- Нещо там покрай Корпоративна търговска банка. Понеже съм нямал сметка в нея и автоматично попадам в пасивите й. Финансови закони, какво да направиш!

И комшията щастливо загледа чужденеца право във възела на вратовръзката.

- Този да няма нещо общо с някой руски олигарх? - охладих ентусиазма му.

- Нито с руски олигарх, нито с български олигофрен - отсече като с кухненски нож моят човек, - чиста е работата, детето провери в интернет!

- А парите му дали са чисти! - продължих със завистливия глас на разума.

- Чисти са! Ако на мен не вярваш, нека чужденецът да ти каже! - комшията пак заговори отчетливо като ме сочеше с пръст: - Пи-та за па-ри-те!

Костюмарят заговори така, че само родната му майка би го разбрала. Комшията кимна доволно:

- Сигурно каза, че са чисти!

- И няма за какво да ги харчи, само теб иска!

- А, не, придобил е цял пакет - мен, жената, бабата от партера и теб.

Прецених:

- Бабата от партера? Значи е сериозен, щом инвестира в дълготрайни активи... - изведнъж загрях - И мен ли е купил?!

- И теб. Разбира се, прехвърлянето на собствеността ще бъде правен факт едва когато по сделката се произнесат съответните регулатори, но знаеш как стават тези неща в България - комшията сложи ръка на рамото ми. - Спокойно, чужденецът сигурно не идва за месец-два, а има сериозни намерения за дълготрайни инвестиции в нас.

Подадох салатата на жената край печката:

- Пенке, нарежи я да не пие на гладно чужденецът!

Комшията взе чаша, наля ми.

- Наз-дра-ве за сдел-ка-та! - каза той отчетливо и тримата се чукнахме.

- Питай го кога заминаваме за чужбина - казах делово.

- Питах го вече, май каза, че засега не можело да заминем. Сигурно нещо там във връзка с мораториума за износ на дървен материал - комшията се почука по главата. - Чукай на дърво скоро да се оправят нещата!

Абе ще се оправят! Така се оправят тука нещата! Ама не казах нищо, да не развалям щастливия момент...