Европейската комисия започна наказателни процедури срещу България, Литва, Словакия и Унгария, защото законите им, регулиращи покупката на земи, противоречат на свободното движение на капитали в ЕС. Забелязана е дискриминация на инвеститорите от други държави - членки на ЕС. Наказателните процедури получиха ход чрез уведомителни писма, с които ЕК иска страните да обяснят защо са приели такива закони. Срокът за отговор е 2 месеца.

Наказателната процедура не е изненада, тъй като предупреждения, че приетите от депутатите ограничения при сделките със земя противоречат на европейското законодателство, се появиха още при дебатите на спорните текстове.

Съгласно присъединителния си договор с ЕС от 2005 г. България се задължи да премахне до края на 2014 г. всички ограничения пред граждани и фирми от ЕС да купуват земя. Вместо това през 2013 г. у нас бе въведена пълна забрана чужденците да купуват земя, която в началото на 2014 г. бе отменена от Конституционния съд. БСП обаче не се отказа и предложи поправки в Закона за земята, приети през април 2014 г. Те въведоха изрична забрана за купуване на земеделски земи от фирми, чиито съдружници или акционери са чужденци извън ЕС или пък са регистрирани в офшорни зони. Освен това бе записано, че земя може да притежават само лица, които са живели у нас поне 5 г. Първоначалната идея на червените депутати бе срокът на уседналост да бъде 3 г. От "Атака" обаче предложиха той да е 5 г., което бе подкрепено от всички партии без ДПС. Още тогава се появиха предупреждения, че промените ограничават както гражданите на ЕС, така и живеещите в чужбина българи и че ЕК ще се намеси. Експерти коментираха и че за пореден път страната ни изпраща негативен сигнал към чуждите инвеститори. Заради изискването за уседналост президентът Росен Плевнелиев наложи вето на закона, което обаче бе преодоляно.

Законът не бе поправен и в новия парламент. Дори напротив - тъй като в него липсваше санкция за неспазването на забраната, депутатите от ГЕРБ решиха да "оправят" този проблем преди месец с нови поправки в закона. Така от 1 май т.г. ще се глобяват с по 100 лв. на декар българските търговски дружества с чуждо участие, които притежават земеделска земя. При повторно нарушение санкцията скача до 300 лв. на декар.

Бизнесът възропта срещу санкциите и предложи от ограниченията да се изключат поне публични дружества, чиито акции се търгуват на българската и европейските фондови борси. Мотивът бе, че под заплаха от глоба фирми ще трябва да продадат земите си, дори ако само една тяхна акция е купена от чужденец. Освен това публичните компании нямат контрол върху лицата, които купуват акциите им на борсата. Народните избраници обаче отхвърлиха предложението с мотива, че то цели да заобиколи закона. Според бизнеса след промените ценните книжа на редица публични дружества са понижили цените си и това е оказало пагубно въздействие на целия капиталов пазар.

ЕК вчера предупреди, че "всякакви ограничения трябва да бъдат надлежно обосновани и да съответстват на принципите за недопускане на дискриминация и за пропорционалност". Държавите членки имат право да определят свои правила за развитието на селските райони, за запазване на земята за селскостопански цели и за избягване на спекулативен натиск върху цените на земята. Това обаче трябва да се извършва в границите, предвидени от правото на ЕС. Според ЕК оспорваните национални разпоредби съдържат и някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвеститорите от други държави членки. Такива са изискване за пребиваване в дадената страна, ограничения за лица без постоянен адрес или предишна стопанска дейност в дадената страна, различни ограничения за лица без професионални познания, за прехвърляне правото на ползване на земи или за юридически лица, както и правна несигурност, свързана с предварителното одобрение на договорите за продажба.

"България ще спази срока от два месеца, поставен от ЕК, за изготвяне на отговор, след като се запознае подробно с решението й", съобщиха лаконично от земеделското министерство снощи. Оттам посочиха, че ще инициират разговор с агрокомисията в парламента, за да се предприемат адекватни действия "в защита на интересите на земеделските производители и за спазване на европейското законодателство".