Администрацията у нас е пословична с неспособността си да реагира адекватно на промените в страната и да се учи от грешките си. Всяка година ни изненадва първият сняг, преливат речни корита, давят ни наводнения и всеки път властите действат така, сякаш справянето с подобни бедствия им е за сефте. Това се отнася и за друго събитие, което по последиците от него също сме свикнали да разглеждаме като бедствие - изборите. Всеки път се вайкаме за неспособността на избирателните комисии да си свършат работата без (твърде много) грешки, мерим ръста на купения и контролирания вот, броим "мъртвите души" в избирателните списъци (един милион, два милиона?). И така до следващите избори, когато всичко започва отначало.

Несправянето с безбройните проблеми на избирателната система и изборния процес ни



гарантира нарастване на мъчнотиите



и неуредиците в бъдеще. Класически пример за това вече стана въпросът за недействителните бюлетини. Години наред броят на невалидните гласове расте неотклонно с всеки пореден вот, а отговорните за разрешаването на проблема - депутатите и уж вече професионалната ни Централна избирателна комисия (все още избирана от политическите сили), или се правят на разсеяни, или затъват в дребнавостите на своята "експертност". Но числата са безпощадни. На парламентарните избори през 2009 г. недействителните бюлетини бяха 97 387, или 2.25% от общия брой в изборните урни. На следващия вот за народни представители през 2013 г. резултатът беше съизмерим - 90 047, или 2.5%. После започна стремглавото им нарастване. На евровота през май 2014 г. вече бяха 122 536, или 5.2%. Последния път, когато избирахме депутати - през октомври 2014 г., броят им достигна рекордно ниво - 218 125, или 6.2% от всички пуснати бюлетини. От тях 163 727 бяха празни бюлетини или такива, в които е гласувано за повече от една листа, а 54 398 са невалидни по други причини. Сред многомандатните избирателни райони, в които процентът на недействителните гласове е над средния за страната (6.29%), са 1-ви МИР Благоевград, 2-ри МИР Бургас, 3-ти МИР Варна, 15-и МИР Плевен, 16-и МИР Пловдив-град, 17-и МИР Пловдив-област, 26-и МИР София-област и др. Неправителствени организации изчислиха, че сумарно недействителните гласове се явяват приблизително 15 мандата в Народното събрание (цяла една малка парламентарна група), които българите са отказали да разпределят. Без този пропилян вот много неща можеха да бъдат различни в парламента, особено като видим сегашната му конфигурация.

Очаквано около безпрецедентно високия брой захвърлени в кошчето гласове се пошумя малко,



но печалният рекорд бързо се забрави,



затрупан от лавината политически интриги около съставянето на новото парламентарно мнозинство и второто правителство на Бойко Борисов. Проблемът обаче си остана, а единствените, които все още раздухват жаравата, са НПО-тата, групирани в Обществения съвет към ЦИК. Още в края на м.г. оттам предложиха на комисията да се извърши изследване и анализ на негативния феномен. До този момент обяснение нямаше, освен предположенията, че избирателите са се затруднили с по-сложната интегрална бюлетина, както и традиционното позоваване на протестния вот. Тогава от ЦИК отказаха да разгледат предложението с аргумента, че не е достатъчно детайлизирано. През февруари Общественият съвет удовлетвори капризите на комисията, изпращайки й подробно изложение на идеята си за проучване. То трябва да се извърши "на терен" от смесени екипи на ЦИК и организациите в съвета чрез физическа проверка в 139 секции, които показват "критични" стойности на недействителни бюлетини. Тогава комисията се принуди да се размърда и да вземе "протоколно решение", с което приема "уместността" на предложението да се изследва проблемът. И какво предложи на свой ред? Да се създаде работна група, която да обсъди най-напред дали има правни основания за повторно отваряне на чувалите с бюлетини, както и каква да бъде методологията на едно такова изследване, и евентуално, ако стигне до съгласие, да внесе доклад до членовете на ЦИК. Така хубавата идея за проучването се оказа под заплахата да бъде смачкана от тежестта на бюрократични процедури.

Мудността и нежеланието на ЦИК да се захване с проблема са най-малкото неразбираеми, тъй като едно изследване току-виж показало, че не протестният вот и сложните за разбиране бюлетини са единствените причини за негативния феномен. А например избирателните комисии, които може умишлено или просто поради некомпетентност да са обявявали годни бюлетини за невалидни. Това би изисквало най-малкото допълнително обучение и други превантивни мерки. При всички случаи ЦИК трябва да предприеме някакви действия, за да предотврати нови лоши рекорди, при това бързо, предвид стремително наближаващите местни избори. Иначе и на този вот кошчето с недействителни гласове пак ще прелее.