|
| *** |
- Купи хляб! - извика след мен жена ми.
Позавъртях се край складовете. Охранителите ме гледаха като кокошка червей, но след "здрасти - здрасти" и "пазим ли, пазим ли - пазим", омекнаха. А след бутилка ракия, увита във вестник, ме пуснаха вътре да погледна.
Леле, каква красота! Пистолети, пушки, автомати, картечници, че даже и един ракетен катер. И патрони, патрони, патрони! Бомби на камари!
- Значи военните ще ги продават тия работи? - попитах.
- Ще ги продават - потвърдиха охранителите. - Събрали са каквото не им трябва, та да запълнят дупка в бюджета си.
- Браво! - одобрих - Ами ей този автомат ще го продават ли?
И посочих един "Шпагин", виждали сте ги по филмите, с такива руснаците са превзели Берлин навремето.
- Може да го продават - казаха охранителите, - а може и да не го продават.
Срещу петдесет лева се оказа, че го продават, и то спешно. Като бонус охранителите ми позволиха да си напълня една пазарска торба с патрони, колкото мога да нося, а докато те не гледаха, пъхнах вътре две-три бомби, да има.
Торбата на едното рамо, автомата на другото, ръката стиска коравия ремък, крача към спирката и си свирукам.
В автобуса контрольори ми искат билет.
- Извинете - викам им, - аз съм малко глух, та ще ви замоля да говорите в слуховия ми апарат, ето в тази дупчица тук отпред говорете, моля!
И насочвам към тях дулото на автомата. Дръпнаха аварийната спирачка, скочиха, та се не видяха.
Пред нашия блок бръкнах в торбата и метнах една бомба в прозореца на комшията над нас, миналата година ме наводни и не стига това, ами ме осъди, че аз него изотдолу съм го наводнил. Бум и заедно със стъклата на тротоара изхвърча плоският му телевизор, дето по Коледа го взе на промоция, а жена му, налята, апетитна булка, се надвеси разчорлена от балкона и закрещя:
- От уплах взех да слабея и станах фригидна!
Комшията изскочи опушен от входа и се метна да ми целува краката, та да му простя. Погледах го малко, пък тръгнах към съда да търся съдията по делото за наводнението, но мобилният ми телефон иззвъня. Бяха ми го спрели за неплатени сметки, сега звъни! Явно се е разчуло какво съм купил.
- Ало! - викам. - Кой е?
Бивши съученици, канят ме на среща с класа.
- Ще дойда - викам, - само да мина през банката!
Там служителката отговаряше на въпросите ми отзивчиво и по войнишки стегнато, като очевидно се стараеше да бъде максимално изчерпателна. Бързо изяснихме, че не са прави да вдигат лихвите по заемите както им скимне и че е редно да върнат незабавно надвзетите по този начин суми. В това време охранителят трескаво пишеше сто пъти на гърба на бланки "Няма да се правя на супермен пред клиенти на банката!" Изпратиха ме със сълзи на очи.
Вечерта в ресторанта бях душата на компанията. Обикновено на такива сбирки разни неприятници се хвалят каква кола са си купили или къде са ходили последно, или пък вещо разясняват как са станали милионери, сега обаче, след като теглих един откос във въздуха, всички мене слушаха как с този автомат руският богатир Тимофей Медведев е застрелял право в сърцето Хитлер.
Вкъщи се прибрах по малките часове. Жена ми си беше легнала, та се вмъкнах в спалнята, сложих автомата под възглавницата и тихичко се завих с одеялото. Моята обаче се събуди:
- Обадиха се от Топлофикация - каза сънено, - здраве с пари не се купувало, та да забравиш за онези 5324 лева и 73 стотинки, дето им дължим. Хляб купи ли?
- Не - казах и тя за първи път ми каза "Браво".
"И в България можело да се живее човешки!" помислих си и заспах сладко-сладко.
