Вчера българският парламент имаше много сложна задача - хем да почете жертвите на арменския геноцид в Османската империя отпреди 100 години, хем да не се използва думата геноцид, бидейки некоректна към необявения партньор на властта.

Само на "Атака" не им свиди тази дума. България е държава, в която единствената парламентарно представена сила, която винаги използва този термин, е партия "Атака". Такава-онакава - само "Атака" признава геноцида - голямо браво на всички останали човеколюбиви политически формации. Макар че и атакистката аргументация бе особена - "Гледам, че от ГЕРБ са гласували "въздържал се". Не правете така, колеги. Не мислете за Ким Кардашиян, когато гласувате, а мислете за своите арменски приятели", показа остър ум и познания от света на знаменитостите Десислав Чуколов. Особено е и положението на БСП - Столетницата сега признава геноцида, но докато бяха в коалиция с ДПС, винаги са се пазили от тази дума като Цветан Цветанов от лоши съдии.

Най-сложно бе положението на Реформаторския блок, понеже минават за най-цивилизованата и европеидна фракция в политическия ни живот. Европеиди, ама не могат да си изкривят устата за думата геноцид.

Така клетите реформатори прибавиха още един неособено изящен щрих към политическия си автопортрет - не само че са рамо до рамо и хобот до хобот в управлението с три формации, от които ужким се гнусят (една мутрогенна, една национал-популистка и една лява, доколкото въобще понятията ляво-дясно имат някакво съдържание). Сега вече реформаторите изглеждат като хора, които за нищо на света не искат да счупят хатъра на ДПС, които, разбира се, и с примка на шията арменски геноцид не признават. То им е в длъжностната характеристика. ДПС като цяло искат парадигматично почитане на всички жертви на репресии от всички народи и вери, защото (факт неоспорим) всички народи страдат, когато ги убиват, репресират, изнасилват, потискат и пр.

Като цяло парламентарният ден бе наситен със смешни процедурни движения, чийто смисъл е трудно доловим от нормалните хора с недепутатско съзнание. По едно време ДПС се обиди и напусна залата. Обидиха се на геноцид. После се върнаха.

Цвета Караянчева от ГЕРБ разцъфтя с компромисното решение думата геноцид да се замени с "масово изтребление".

На кратък брифинг пред морното журналистическо тяло Борисов обясни научно и популярно: "Историята си е история, жертвите са си жертви и този ден (24 април) трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет и не само в тяхна, но и на българските такива... Казах много ясно - "масовото изтребление на арменците" - ТОВА СА БЪЛГАРСКИ ДУМИ И БЪЛГАРСКИ РЕЧНИК. Действително в ГЕРБ винаги сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове сега към нас, ЗНАЕТЕ, С ИЗНОСА НА МЕСО, където контрасанкциите на Русия ни удариха много в селското стопанство. Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорни исторически факти, че са изтребени хора тогава и убити, ще се отчете и от турското правителство. Надявам се, ние не можем да направим по-различно от това да признаем масовото изтребление на арменците, защото ГЕРБ е партия, която винаги е била против това".

Месо и български речник.

Както се пееше в една песен - "А-а-а-а-а! Това е машина за месо!"

А в подкрепа на българския език и истинските жертви искаме да припомним на публиката какво още е геноцид.

Покрай едно от делата срещу Цветан Цветанов, водени в условия на нереформирана съдебна система, съюзът на репресираните "Памет" гръмко обяви:

"Цветан Цветанов е един честен, почтен и достоен човек, срещу когото се извършва геноцид".

Това е. Политиката е машина за кайма.