|
Така се стремим да избегнем субективизма при избора на деца за осиновяване и да преминем към обективен и прозрачен процес, обясни зам.министърът на правосъдието Марио Димитров. Зад думите му се крие опитът да се прекрати досегашната корупционна практика директори на детски домове
да получават пари на ръка или да изнудват кандидат-осиновителите да спонсорират дома
срещу услугата да му подберат подходящо дете.
Ще се подбират само подходящи кандидат-осиновители, според висшия интерес на детето, избор на деца няма да се позволява, каза и Фани Виденова, директор на дирекция "Българско гражданство и осиновяване" към правосъдното министерство.
Въвежда се ново ограничение за разликата във възрастта между детето и осиновителя. Досегашното изискване осиновяващия да е най-малко 15 години по-възрастен от осиновявания се допълва с изискването разликата да не е по-голяма от 45 години. Изключение от това правило се прави, когато съпруг осиновява дете на свой съпруг. Не е фатално и когато единият от съпрузите влиза във възрастовата рамка, а другият - не.
С поправките към закона се създават регистри на деца, които могат да бъдат осиновени. Отсега нататък ще се осиновяват само деца, включени в тези регистри. Те се водят от Агенцията за социално подпомагане чрез съответната дирекция "Служба за социално подпомагане". Съдържанието на регистъра и начинът на воденето и съхранението му ще се определят допълнително с наредба на министрите на правосъдието и на труда и социалната политика. Допуск за работа с тях ще имат
само лица, подписали клетвена декларация за опазване на тайната.
В регистъра ще се включват деца, настанени в специализирана институция, за които родителите предварително са дали съгласие за пълно осиновяване. За деца, чийто родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, ръководителят на дома трябва в 3-дневен срок да уведоми службата за социално подпомагане за включването им в регистъра.
Предвижда се и дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено 6 месеца след изтичане на срока, за който е настанено, да бъде включено в регистъра с решение на районния съд. За целта след изтичане на въпросния срок директорът на дома е длъжен да сезира районния прокурор, а той - съда. Това се прави, защото сега има редица случаи, в които с полиция се налага да издирваме адресите на родителите, зарязали децата си в домове и чрез съда да ги призоваваме да се явят, обясни Фани Виденова. Сега това няма да е необходимо.
Честа практика е и жени да отидат в родилното без лични карти уж заради силните болки и след това да избягат, изоставяйки рожбата си. Досега законът предвиждаше да се дават за осиновяване непотърсени повече от 1 г. деца. С поправките се дава възможност в срок от 6 месеца родителите, които желаят, да вземат децата си от домовете или да поискат от съда да постанови мярка за закрила, ако не могат да се грижат за тях. Тази мярка предвижда настаняване в т.нар. разширено семейство - баба, дядо, близък роднина, в приемно семейство или в детски дом.
Ако половин година никой не е потърсил детето си и за него няма съдебно решение за мярка за закрила, ръководителят на общинската служба за социално подпомагане или прокурорът сезират районния съд, с чието решение то може да бъде включено в регистъра за осиновяване.
Разбира се, няма строги правила в каква последователност ще се прилагат мерките, всичко зависи от интереса на детето, поясниха експерти. Въпреки всичко те твърдят, че
осиновяването остава крайна мярка.
"Чудя се как още никой от социалните служби във Варна не е взел децата от майката на изпохапаната от гризачи Валентина и не ги настани в домове, защото техният живот е застрашен, бог знае какви болести могат да донесат тези гризачи", каза Виденова. Според нея в такива драстични случаи съдът трябва да се сезира незабавно в интерес на децата и те да бъдат изведени от семействата.
След влизането на закона в сила и при нови случаи на непотърсени деца повече от 6 месеца ще се процедира по същия начин - сезиране на районния прокурор и след решение на съда- включване на детето в регистъра за осиновяване. Законът предвижда децата от 10 до 14-годишна възраст да бъдат изслушвани от съда, а детето над 14 години трябва да изрази и съгласие в производството по включването му в регистъра. Решението може да бъде обжалвано пред окръжния съд.
Новите поправки предвиждат не по-рано от две седмици след раждането майката да може да даде съгласието си за осиновяване на детето й. Често майки оставят децата си веднага след раждането, а след това съжаляват за стореното, обясняват специалисти. Досега майката можеше веднага да се откаже от детето си, но експертите смятат, че след раждането е необходимо време за психическото й възстановяване.
Съгласието на родителите при изоставено бебе не се изисква, ако те са поставени под пълно запрещение или постянният им адрес е неизвестен. Ако пък родителите са дали съгласие, но после са размислили, те могат да оттеглят предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис в срок от 6 месеца от даването му. Само ако съдът прецени обаче, че оттеглянето на съгласието е в интерес на детето, той може да постанови връщането му в семейството и да отхвърли молбата за осиновяване.
В готвените поправки на Семейния кодекс се
въвежда специална глава "забрана за получаване на материална облага".
Чл.56,б казва че "даването на съгласие за осиновяване и оттеглянето му не могат да се обвързват с материална облага". За обстоятелствата по тази алинея лицата трябва да подадат писмена декларация с нотариално заверен подпис. Тази декларация се подава едновременно с даването на съгласието за осиновяване. За декларация с невярно съдържание лицата носят наказателна отговорност, гласи текст от поправките към Семейния кодекс. Въпреки тези мерки е предвиден още един текст - "забранява се извършването на търговска дейност във връзка с осиновяването".
Тези, които желаят да осиновят деца при условията на пълно осиновяване, трябва да подадат писмено заявление до Агенцията за социално подпомагане чрез съответната дирекция "Служба за социално подпомагане". Службата извършва социално проучване за годността му да осинови дете в срок не по-късно от три месеца от подаване на заявлението и подготвя доклад. Въз основа на този доклад в рамките на една седмица ръководителят на агенцията издава
разрешение на лицето, че може да бъде кандидат-осиновител, което важи две години.
След като се сдобие с това разрешение, кандидат-осиновителят се включва в регистър на кандидатите за осиновяване. Отказът на ръководителят на агенцията за право едно лице да бъде осиновител може да се обжалва по реда на закона за административното производство. Редът, по който ще се извършва проуването и критериите за това ще се определят допълнително в наредбата, която ще подготвят социалният и правосъден министри.
Към Агенцията за социално подпомагане във всяка област ще се създаде Съвет по осиновяване, в който задължително ще влизат освен шефът на съответната агенцията, директорите на спациализирани институции, представител на органа по настойничество и попечителство с юридическо образование, лекар, педагог и психолог. Точно този съвет ще определя подходящия кандидат-осиновител за всяко дете, включено в регистъра. Предвидени са точни и бързи процедури. Един месец след като кандидат-осиновителят получи писмено уведомление то съвета, той трябва да подаде молба за осиновяване пред съда чрез Агенцията за социално подпомагане чрез съответната дирекция "Служба за социално подпомагане". Ако той не спази срока, в двуседмичен срок Съветът по осиновяване определя друг подходящ осиновител на детето. Когато няма подходящ кандидат-осиновител за някое дете, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания за определяне на подходящ кандидат-осиновител чужденец.
Агенцията за социално подпомагане чрез съответната дирекция "Служба за социално подпомагане" по настоящия адрес на осиновителите в срок до една година от осиновяването подпомага осиновителите в процеса на отглеждането на детето и наблюдава спазването на неговите права и интереси, предвиждат още поправките в закона.
С изричен текст в проекто закона се забранява припознаването на българско дете от чужденци, както това се правеше досега само с нотариално заверена декларация. Чужденците ще трябва да доказват бащинството си в съда в предвидения от закона срок и чрез съответните изследвания. Оказа се, че много стерилни чужденци припознават българчета като свои с цел да заобиколят процедурата по осиновяването, обясни зам.министър Марио Димитров. Според Фани Виденова това е масова практика, прилагана от гърци. Поправките в закона предвиждат да се създаде и регистър на акредитираните организации, които посредничат при международните осиновявания. Това е международен стандарт, който след като беше въведен в Италия, броят на осиновените българчета падна от 290 за 1999г на 128 за 2000-та година. Интересно защо трябваше да се чака толкова дълго, за да се заинтересова най-сетне и държавата какви хора осиновяват българчета и кои и с какви цели им посредничат?