|
| *** |
- Ставай да ходиш на работа! - изръчка ме лично шефът на РПУ-то. - Имаш задължения към обществото!
- Не мога - викам, - в бърнаут съм. Професионално изпепеляване. Пролетна умора. Криза на идентичността. Етични девиации. Душевно опустошение. Приапизъм...
На последното юрисконсултката си намести очилата и ме погледна строго.
- Не се шегувайте с нас, г-н Балев! Дошли сме, за да ви измъкнем от леглото. Публичното пространство е пусто без вас.
- Оставете ме...
Един човек с анцуг рязко издърпа завивката.
- Нямате приапизъм! - отбеляза юрисконсултката. - Казах ви да не се подигравате с нашия и вашия труд.
- Да опитаме с добро - каза шефът на 6-о. - Момчета, издърпайте го, без да го наранявате.
Вкопчих се в таблата на леглото - нямаше как да ме издърпат, без да ми нанесат лека телесна повреда. Борихме се така известно време, полицаите седнаха на пода и заплакаха.
- Какво сте ме задърпали, нещастници! - придърпах си пак завивката, че се изпотих и усетих, че ще настина. - Колкото тази жена е съдебен изпълнител, толкова и вие сте полицаи!
Юрисконсултката сложи ръка на рамото ми и отвори уста да каже нещо мило, но аз подскочих и се развиках:
- Сексуален тормоз! Да не сте посмели да ме малтретирате, знам ви и строгостите, и маниерите! Не злоупотребявайте със служебното си положение и моята безпомощност!
Дойде подкрепление от още полицаи, както и някакви синдици със сандъци съкровища от ограбената КТБ. Опитаха да ме подкупят, но аз отказах с отвращение. В спалнята вече нямаше място, напълниха апартамента, след което взеха да сноват по стълбите.
Хванах шефа на 6-о за единия пагон и поисках обяснение:
- Сигурен съм, че не сте хора без работа, но защо все пак се ангажира толкова жива сила за случай като моя? Виждал съм полицейски безумия, имам вкус към абсурдите, но това надминава всякакви фантазии.
- Разберете, г-н Балев, от този случай зависи кариерата ми. Ако не ви закарам на работа, ще си подам оставката! Това е въпрос на професионална чест. Прав сте, че не знам къде се намирам, но същото може да се каже и за вътрешния министър и за почти всеки в тази държава. Кой ли пък знае къде се намира и какво работи?!... Прав сте също, че имам много работа, в момента дори трябва да съм в ТВ7, за да съдействам на едни мутри да спрат излъчването...
Чули-недочули, хората в анцузи се засегнаха на длъжностна характеристика:
- Моля, моля! - развикаха се те един през друг. - Не сме мутри, а хамали. Действаме по инструкции и ако не ни съдействате, просто ще ви изнесем с леглото и ще ви закараме на работа барабар с постелята.
Представих си картината и се възпротивих.
- Да не съм някакъв махараджа! Плюс това аз и тука си работя. Професията ми е такава, че дори когато се търкалям в самосъжаление, аз всъщност работя. Като роб на галера работя, както казва Путин. Ще искам политическо убежище!
- Стига глупости! - не издържаха нервите на юрисконсултката. - Ставайте и почвайте да пишете стихотворения, пародии, памфлети и пасквилчета.
- В тази държава има ред! - обави гръмко шефът на 6-о.
Настана невероятна бъркотия. Всички викахме и се тръшкахме, в крайна сметка разбиха касите на вратите, за да се отвори място да мине леглото заедно с мен, вдигнаха ме на раз-два и ме доведоха принудително в редакцията.
И аз написах горното, за верността му се подписвам.
