:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,711,247
Активни 532
Страници 22,177
За един ден 1,302,066

Лъвският пай в новата регионална европрограма ще е за 39 големи града

България иска от Брюксел пари и за по-малките общини, за да не останат дълбока провинция
Снимка: БГНЕС
Карлово, където преди дни бе и регионалният министър Лиляна Павлова (в средата), попада сред градовете, които наред със столицата ще се радват на най-много пари по програма "Региони в растеж".
По-голямата част от средствата по новата оперативна програма "Региони в растеж" (ОПРР) 2014-2020 г. ще отидат за 39 големи и средни градски центъра. Това става ясно от последния вариант на програмата, който е подготвен след консултации с Европейската комисия. След като бъде одобрен от правителството, документът трябва да се изпрати за окончателно одобрение в Брюксел.

Бюджетът на ОПРР е близо 1.5 млрд. евро. Парите се разпределят по осем приоритетни оси. Най-много средства отиват за градско развитие - 840 млн. евро. За пътища са отделени 194 млн. евро, за училищата - 115 млн. евро. Има и пари, предвидени за периферните и бедните области - 106 млн. евро. Останалите средства се разпределят за болници и здравни заведения, социални домове, туризъм и техническа помощ.

Основната битка на българските власти бе да разпределят повече средства за по-малките общини. Правилата за финансиране обаче се определят от регламента на Европейския фонд за регионално развитие, според който парите трябва да отидат в по-големите градове. Разпределението е според броя на населението. Така най-голямата част от парите - 840 млн. евро, ще бъдат инвестирани в "основната мрежа от градове от 1-во до 3-то ниво", е записано в последния вариант на програмата.

Сред градовете от 1, 2 и 3-то ниво са София, Бургас, Габрово, Гоце Делчев. А в четвърто ниво, за което парите ще са най-малко, остават общини като Тутракан, Берковица, Малко Търново.

При договарянето на програмата българските правителства през последните няколко години настояваха да се одобри финансиране не само за 39-те по-големи града, но и за още 28 по-малки. Първоначално Брюксел настояваше средства по различните приоритети оси - градско развитие, енергийна ефективност, туризъм или пътища, да се насочат само към големите общини, за да е по-голям ефектът от инвестираните пари. Еврокомисарите дори искаха териториалният подход да насочи инвестициите към едва 6-7 големи градски центъра, сред които София, Бургас, Варна и Пловдив. От самото начало България настояваше, че парите трябва да отидат за много повече общини - 67. Следващата стъпка в преговорния процес беше да се извоюват повече средства за 39-те големи и средни общини, но все пак да има пари и за малките градове.

Аргументите на българската страна са, че има сериозни различия между развитието на нашите региони и средното за ЕС ниво. София и шестте най-големи града - Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Русе, са много по-развити в сравнение с останалите. Ако условието на Брюксел инвестициите да отидат само в най-големите центрове бе запазено, в дългосрочен план това би довело до сериозни дисбаланси между различните региони на страната и още по-голяма миграция към тях и към други държави - членки на ЕС. Точно така е станало в Гърция, където са развити няколко големи града, а всички останали са дълбока провинция. Затова България, която е най-бедният район в Европа, иска инвестиции в повече населени места, за да се повиши жизненото равнище като цяло.

При сегашния модел на развитие, при който липсва публична подкрепа за конкретните нужди на регионите, територията се развива изцяло на пазарни принципи. Не се обръща внимание на отрицателното социално и екологично въздействие. Така нестабилното териториално развитие се превръща в една от основните предпоставки за демографската криза и за процеса на обезлюдяване на периферните части, се сочи в позицията на страната ни.



ЗА КАКВО СЕ ДАВАТ ПАРИТЕ

Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. предвижда инвестиции от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и национално съфинансиране по следните оси:

1. Градско развитие - с бюджет 840 млн. евро;

2. Периферни области, най-силно засегнати от бедност - 106 млн. евро;

3. Образователна инфраструктура - 115 млн. евро;

4. Здравна инфраструктура - 83 млн. евро;

5. Социална инфраструктура - 51 млн. евро;

6. Туризъм - 101 млн. евро;

7. Пътна инфраструктура с бюджет 194 млн. евро;


РАЗДЕЛЕНИЕ

В програмата градските общини са разделени в 4 групи:

1. София

2. Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен, Велико Търново, Благоевград, Видин.

3. Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Свищов, Горна Оряховица, Казанлък, Димитровград, Асеновград, Карлово, Дупница, Петрич, Лом, Гоце Делчев, Панагюрище, Велинград.

4. Сандански, Свиленград, Самоков, Ботевград, Троян, Севлиево, Карнобат, Нова Загора, Попово, Пещера, Поморие, Разлог, Девин, Нови пазар, Мездра, Провадия, Червен бряг, Козлодуй, Берковица, Тутракан, Елхово, Белоградчик, Златоград, Никопол, Генерал Тошево, Крумовград, Ивайловград, Малко Търново.



17
5953
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
17
 Видими 
29 Април 2015 21:50
Карл Маркс пише, че големите градове експлоатират малките малките населени места.
30 Април 2015 05:54
Няма ли да се строят повече стадиони с трибуни за населени места с до 500 жители? Жалко!
30 Април 2015 06:41
ОП "Налъми в цъвтеж"!
30 Април 2015 06:42
вж. по-горе
30 Април 2015 06:42
---
30 Април 2015 06:46
"Налъми в цъвтеж"!
Правописът първо, пък след туй - хммм, опитите за остроумия.
30 Април 2015 07:43
Ох, бабачкооо, к`во крадене се задаваааа ...

И верно, тез местни избори ще са кървави! Ще си разпечатам горния списък и ще си чеквам по него!
30 Април 2015 08:55
Крадливата гербераска агитка и брадтите мръсни ниски седесари ша намажат филията дебело, а народо ша дуа супата!
30 Април 2015 09:02
Firmin
30 Април 2015 07:43
Ох, бабачкооо, к`во крадене се задаваааа .

Ами битието определя съзнанието. На крадец, само кражби му се привиждат. Диалектически материализъм рзбийш ли.
Да дадем още веднъж определението на понятието "Корупция".
"Корупцията е далавера в която АЗ не участвам."
30 Април 2015 09:11
Че в България има "39 големи града" за мен е новина
30 Април 2015 09:30
Всичко това е ИЗЛИШНО, ако ... хората нямат работа.
За какъв чик са им тогава инфраструктури и темподобни глупости.
Нямаш ли работа, нямаш нищо, нямаш и семейство, всичко се разпада и ти ставаш вътрешен емигрант.
Европо, кокошко смотана.
30 Април 2015 10:01
1,5 млрд. струва един голям стадион с прилежащата му инфраструктура. А тук такива страсти....за пари които са от членския снос на страната в ЕС,но и се дават под формата на европрограма.
30 Април 2015 13:08
На крадец, само кражби му се привиждат.


В този живот съм чувал за себе си какво ли не - и от свои и от чужди. КРАДЕЦ, обаче, НИКОЙ, НИКОГА и НИКЪДЕ не ме е нарекъл. В по-млади години сигурно щях да те изпратя в болницата, да те сглобят по атласа на Синелников. Обаче, годинките не прощават. Човек остарява, помъдрява и навярно омеква. СЕГА, навярно, само ще ти се изсмея. Но ти все пак ... не рискувай.
30 Април 2015 16:45
ОП "Налъми в цъвтеж"!


30 Април 2015 17:05
цъвтеж


Тоя цъвтеж от Цвъки ли идва?
30 Април 2015 17:49
Така е, Firmin, и ти като всички нас си поостарял, поомекнал...само с помъдряването що ли си се разминал...
30 Април 2015 19:45
Ох, бабачкооо, к`во крадене се задаваааа ...
Нищо не се задава.
А се е усетила в Европа миризмата на задунайски комунисти и "бабачко им Сава" и СПИРАТ парата.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД