БНТ: ...За финал да ви питаме имате ли отношение по темата между спора между църквата и президента. Трябва ли Симеон Сакскобургготски да бъде споменавам като цар на българите?

Томислав Дончев, вицепремиер: За съжаление в последно време няма нещо, към което нямам отношение. Пряко не. Само че аз бих се опитал да разсъждавам по въпроса от съвсем различна гледна точка. Това е много трудно между впрочем, защото в България всичко е заредено с много голяма доза подозрение и политически емоции и недоверие.

БНТ: Сигурно имат основание хората, да ви кажа.

ТД: В голяма част от случаите вероятно да. Но си мисля - това, че България има цар, от гледна точка на благороднически произход, не действащ монарх, е някакъв шанс за страната да демонстрира историческа приемственост и т.н. Аз самият не бих проявил чак такава чувствителност по темата. А и нека да обърна внимание - става дума за черковно решение, а не за решение на някой държавен орган.

БНТ: Ако оставим обаче църковните въпроси настрана, защото много добре знаете, че в момента журналистите коментираме по-скоро политически тази тема. Доколко според вас Симеон Сакскобургготски има място на българската политическа сцена в някакъв формален или неформален смисъл. Знаете, че имаше подписка на български бизнесмени, политици, интелектуалци преди време.

ТД: Логично е някой да се опитва да свърже едното с другото. В актуалната динамична политика, това е мое мнение, считам, че по-скоро не. Но съвсем друг въпрос е, че България няма рефлекс да ползва този ресурс, който стои в резерв в достатъчна степен. Говоря за бивши президенти, говоря за бивши министър-председатели. Във всяка една нормална държава, в която има приемственост, това е ресурс. Това са хора с международни позиции и с опит и е напълно нормално дори те да не са част от активното управление на държавата или да са на активна служба, те да бъдат ползвани. Всяка силна държава го прави. Всеки такъв човек има и познания и опит, и контакти и според мен, ако държавата бъде така изкусна, че да създаде начин това да бъде ползвано, това ще бъде от полза за всички. Разбира се, за да се случи, трябва в някаква степен да се разделим със скверните понякога политически емоции.

БНТ: Добре. Благодарим ви за този разговор. И едно хубаво пожелание към вашите колеги на политическата сцена - да се разделят със скверните политически емоции.

***

Радио "Фокус": ...Трябва ли на решението на Светия синод да се придават политически нюанси, както реално се случи?

Даниел Смилов, политолог: Това решение безспорно има политически нюанси. В крайна сметка, да се обяви един бивш цар за „цар на българите" без никакви уговорки, има някакво политическо послание, но все пак ние не трябва да го преувеличаваме това послание. Аз не искам да коментирам решение на Българската православна църква. Не съм компетентен да го направя. В крайна сметка тя има собствени правила и не знам каква е логиката да се стигне до това решение. Но това, което аз искам да кажа, е, че то в крайна сметка идва в контекста на една парламентарна република. В България властта произтича от народа. Тя не произтича от волята на Господ или по някакви религиозни причини. В крайна сметка ние сме взели решение като нация, като народ да живеем в република, да живеем в демокрация и това е основата на властта в страната. Каквато и да е логиката на решението на БПЦ, то не може да противоречи на тази логика и ми се струва, че като общество ние стоим здраво зад тази позиция.

...Пак ще кажа - не знам наистина. Не знам каква е логиката. За мен е странно това решение. Не виждам някакви аргументи в негова полза. Ако е някакъв реверанс към историческата роля на Симеон Сакскобургготски, може би това е логиката. Знам ли, но наистина тя не се вписва по някакъв начин в стандартите на съвременната политика. Така че и аз искам да чуя някакво обяснение от страна на православната църква.