След като излезе с обтекаемото "масово изтребление" за арменците в Османската империя, парламентът ще трябва да реши и дали се възраждат фашизмът и ксенофобията в сърцето на Европа. Две декларации - на БСП и "Атака", по случай 70-годишнината от победата над фашизма са внесени до момента в НС и очакват завръщането на депутатите утре, за да бъдат гласувани. И в двете се осъжда възраждането на фашизма и ксенофобията. Националистите осъждат и отказа на българския президент Росен Плевнелиев да вземе участие в честването на 9 май в Москва и определят този отказ като гавра с паметта на милионите жертви на Втората световна война. Очаква се двата документа да разпалят страстите в парламента предвид опита на десните управляващи да наложат 9 май като Ден на Европа.

В текста, предложен от социалистите, се подчертава, че без Деня на победата нямаше да отбелязваме 9 май и като Ден на Европа. Припомня се и заслугата на над 30-те хиляди български антифашисти и воините от българската армия, участвали в последната фаза на войната. "Победата ни завеща девиза "Никой не е забравен, нищо не е забравено!". За съжаление днес с тревога констатираме, че някои политици забравят онова, което тласна света към жестокостта и разрушението", се казва в декларацията на БСП. Социалистите зоват да спре вълната от ксенофобия, шовинизъм и неофашизъм, която тласка света към нови кървави стълкновения.

"Атака" набляга на решаващата роля на Съветската армия за победата над фашизма, както и на факта, че въпреки принадлежността на България към оста Рим - Берлин - Токио, нито един български войник не е воювал на Източния фронт срещу Съветската армия. Партията на Волен Сидеров предлага парламентът да осъди "възраждането на нацизма и фашизма под всякаква форма, което наблюдаваме в момента при управлението на Украйна и прибалтийските републики, както и стимулирането на подобни явления от страна на водещи държави в света, като САЩ".

------------ СИМВОЛИКА

Президентът Росен Плевнелиев избра да чества 70-годишнината от края на Втората световна война в Полша. Заедно с българския държавен глава на тържествата между 6 и 8 май ще присъстват генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, както и президентите на още седем държави, сред които Украйна, Литва и Естония.