Агенция "Фокус": Г-н Ноев, изминалите дни отново дадоха поводи за размисъл върху проблемите на българската армия, първо Консултативният съвет при президента, след това 6 май, ден на храбростта и празник на армията. Какви бяха за вас основните послания от тези събития?

Бойко Ноев, бивш военен министър: За консултативния съвет споделям общото мнение, че основната цел изглежда не е било решаването на проблемите на армията, тъй като от самото начало бе ясно, че не е това мястото, където ще се решат концептуалните въпроси, нито финансовите в частност. Това се потвърди и от плачевните резултати. Явно срещата бе пиар акция, опит на Плевнелиев и Ненчев да се представят като хора, които милеят за армията, а Борисов да излезе като душманин за военните. От страна на Плевнелиев това е най-малкото неетично, защото той заема тази длъжност благодарение единствено на Борисов. Неетично е и от страна на Ненчев, защото въпросите на финансирането на отбраната той най-напред трябва да обсъжда със своите колеги от правителството, а не да ги притиска с улични агитки. Със земеделски серенади пред президентството с цел публичен натиск отбрана не се прави. Както се вижда, това само може да навреди. Ето и онзи ден - извадиха поредните 35 милиона за дупки по пътищата, а за армията - пак нищо.

... Посочете един пример нещо да е направено, да е утвърдена политика и тя да се материализира.

АФ: План 2020, или както там се нарича...

БН: Ами да, вече никой не може да разбере план ли има, стратегия ли, що ли? Все нещо се пише, някой го одобрява, после се хвърля в кошчето и пак, и пак. Колко време вече. Създава се впечатлението, че Министерството на отбраната се е превърнало в алхимична лаборатория, където се пишат курсови работи и се забъркват някакви невиждани досега чудеса. Станахме за смях с тези МиГ-ове, с подкупи и какво ли не още... И лозунги, лозунги... (...)

АФ: Вие последователно и настойчиво критикувате НСО, но как го свързвате с отбраната?

БН: Знаете ли, като пътувах на 6 май към площада за празника на армията, настигнах една автоколона, която извозваше войска за парада. Това бяха автобуси отпреди 50-60 години, каквито няма и в музеите, и освен всичко друго излагат на риск живота на бойците вътре. Тези автобуси едва допушиха до площада, следвани от потрошена УАЗ-ка, където вече започваха да пристигат лъскавите лимузини на властта. Разтовариха ги и веднага ги отпратиха надалече да не развалят празничната картина. Там, на празничния площад, ясно се видяха двете армии на България. Армията на народа, която систематично е унижавана, лошо облечена и обута, на която не дават необходимата техника да изпълнява задълженията си, и от другата страна - армията на властта, Националната служба за охрана, с лъскавите лимузини, готова във всеки момент да обгрижи политическите си патрони. Докато подобни контрасти се допускат дори в мисленето на управляващите, армията ще продължи да върви надолу. И не само армията - и полицията, и граничарите, и разузнавачите, и пожарникарите...

АФ: Но за какво са виновни момчетата от НСО, които също изпълняват почтено своите задачи?

БН: Момчетата от НСО са като бойците от армейския строй. Те са положили клетва да служат там, където ги пратят. Проблемът е на политиците. Онези от така наречения елит, които искат да бъдат обгрижвани. НСО като концепция има само частично, много периферно отношение към охраната на държавното ръководство от терористична заплаха. Тази малка армия, защото на всичко отгоре са и военизирани, 1200 души с 40-милионен бюджет вече напълно възстанови най-лошите традиции от времето на социализма, на бившата съветска система за опазване и обглезване на властта.