|
| Финансовият министър Владислав Горанов ще трябва да ускори проверките за състоянието на банковия сектор. |
Това е една от 5-те препоръки, отправени от Европейската комисия на базата на представената от България Конвергентна програма и актуализираната Национална програма за реформи. Вчера ЕК одобри препоръки към всички страни членки. От текста на документа става ясно, че в много от критичните сектори последната година за България е била нулева.
В препоръките към България ЕК посочва изричен краен срок за приключване на независимата оценка на активите на банките и провеждане на стрес тестове - декември 2015. Това се разминава драстично с предложения от правителството график за приемане на съответните законови промени и извършване на оценката и тестовете. Според представения в Националната програма за реформи график 2015 година ще е подготвителна и в рамките на оставащите месеци ще се готвят методологии и ще се приемат законодателни промени, с които да се създадат предпазни механизми в случай на недостиг на капитал в отделни банки. Самата оценка на активите е предвидено да започне през 2016 г. и да приключи до юни, след което да бъдат проведени и стрес тестове. Сходен е и графикът за предприемане на мерки за засилване на надзора в небанковия финансов сектор. И тук 2015 г. е подготвителна, а преглед на активите на пенсионните фондове и проверка на балансите на застрахователните компании ще се правят през 2016 г.
"Посочването на декември тази година като краен срок е показателно за недоволството на ЕК от темповете, с които българските институции действат след кризата в КТБ. Очевидно е, че този срок няма да може да се спази - най-малкото заради предстоящата смяна в ръководството на БНБ. Тепърва ще се обсъжда и новият проектозакон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Но мудните действия като липсата на титуляр на "Банков надзор" и оставането на Иван Искров на поста трудно може да се приемат", коментира Георги Ангелов от института "Отворено общество".
Недоволството на Еврокомисията по темата банки и небанков финансов сектор бе предизвестено от силно критичен доклад през февруари в рамките на оценката за макроикономическите дисбаланси в отделните страни членки. Тогава страната ни бе преместена в групата на държавите със сериозни макроикономически дисбаланси заради установените пропуски в банковия надзор. В доклада бе представен подробен анализ на дейността на местните банки и се прави изводът, че следваният от тях бизнес модел на разрастване може да ги направи уязвими в ситуация на икономически застой. Сроковете за провеждане на преглед на активите и стрес тестове обаче не се оспорваха.
В останалите критични сектори - стабилност на публичните финанси, пенсионна и образователна реформа, бизнес среда и пазар на труда, постигнатият напредък за една година е ограничен, като част от препоръките се преповтарят, става ясно от документа. На база на предоставените от правителството данни ЕК счита, че България ще се вмести в бюджетната цел за 2015 г., но дефицитът през 2016 г. може да се окаже по-висок от планираното заради предвидения ръст на нетните разходи. ЕК отново настоява правителството да предприеме системни мерки срещу сивата икономика с цел гарантиране на събираемостта на данъците. В областта на образованието разглежданият в момента в НС законопроект за училищното образование се оценява като напредък, но се препоръчват по-активни мерки за включване на непривилегировани групи. Тук изрично са посочени ромите. На пазара на труда Брюксел препоръчва да се приложи интегриран подход спрямо периферни групи като възрастни и млади хора, както и да се въведе ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове. От ключово значение за бизнес средата според ЕК е реформата в законодателството за търговската несъстоятелност.
