Доброволци, които са безработни, губят помощите си от бюрото по труда, защото от МВР са им изплатили минимални възнаграждения за включването им в кризисни ситуации. Това стана ясно от думите на директора на пожарната главен комисар Николай Николов. Вчера той награди в Кърджали 49 пожарникари заради работата им по време на снежната виелица в региона през март. Тогава местното население масово се включи в спасителните дейности.

"Проблеми за онези, които са безработни, създават бюрата по труда - спират им се обезщетенията заради скромното възнаграждение, което получават за участието си в нашите акции. Става дума за минимални суми по граждански договор с кмета", обясни Николов. Пред "Сега" той даде за пример случай с човек в Смолянско, на когото спрели обезщетението като безработен. Николов ще поиска промени в нормативната уредба, за да може да се плаща на доброволците, без да се ощетяват от социалните служби. Той допълни, че вече се е свързал със социалното министерство, а оттам са обещали да предприемат действия.

Доходите на доброволците, които са безработни, няма как да влияят за получаване на обезщетението им за безработица. "Полагането на доброволчески труд не представлява договор за заетост и регистрираните в бюрата по труда безработни не следва да се отписват", обясниха пред "Сега" от Агенцията по заетостта.

В случая обаче става дума за граждански договори, върху които се плащат и осигуровки. В Закона за защита от бедствия няма разграничение между безработни и доброволци с някакъв вид договор. Единствената разлика е, че безработните получават възнаграждения по ред, определен от Министерския съвет. Според съвместна инструкция на бившия вътрешен министър Веселин Вучков и финансовия Владислав Горанов от 6 март т.г. на доброволците се плащат 200 на сто от минималната часова работна заплата. Тя е 2.20 лв. на час, което значи, че доброволец може да взима по 4.40 лв. на час, когато помага на пожарната. Възнаграждението е наполовина по-малко по време на обучение. От пожарната обясниха, че според закона един доброволец не може да работи повече от 20 дни годишно по граждански договор, което се равнява на 2 минимални работни заплати, които идват от държавния бюджет. Върху тези пари се плащат и осигуровки. Има случаи, когато общините компенсират хората, ако са работили повече, но това не е честа практика и се случва в по-богатите кметства, обясниха от пожарната.

Доходите от доброволчески труд не са споменати в нито един от социалните и данъчните закони у нас. В закона за облагане на доходите на физически лица не е посочено изрично, че доброволческият доход е освободен от данъци. В такива случаи доходът следва да се облага.

От Агенцията за социално подпомагане не успяха да кажат дали евентуални парични доходи от доброволчески труд се вземат предвид при отпускане на социалните помощи. Подобен казус обаче имаше с помощите за отопление и актуализацията на пенсиите. Увеличение на пенсиите дори с един-два лева може да остави човек без енергийно подпомагане, защото така надхвърля прага за достъп до него. Затова в последните години управляващите променят условията така, че ръстът на пенсиите да не влияе на достъпа до енергийните помощи. Друг евентуален проблем би могъл да възникне с детските, които също зависят от дохода в семейството.

В момента у нас има около 2700 доброволци, като около 2000 са преминали през обучение. По думите на Николов обаче техният брой трябва да се увеличи.