|
| *** |
- Не гледай външността - казах му на комшията, - марулята е българска, поне по самосъзнание! Пенка да я нареже особено грижливо!
- Пенка я няма, дай марулята.
- Ти сипи, аз ще обгрижа мезето!
Всеки се зае със своето, а аз освен това и попитах къде е Пенка.
- Да не е отишла при майка си на обмяна на опит? - предположих. - За 25 години не успя да те ликвидира, може би го е приела лично?
Той поклати глава, ръбеста като демократичния преход:
- Пред НДК-ато на културата е, взима мерки.
- На НДК-ато?
- На онзи паметник, знаеш го, децата като бяха малки, ги водехме да го гледат за наказание.
Опитах се да осмисля чутото, не успях.
- За какво й са размерите на този монументален чеп? - попитах, миейки марулята.
Комшията напълни чашките с вкочанена ракия, прибра обратно шишето в камерата на хладилника, пък ме погледна загадъчно:
- Далавера!
И млъкна. Реших, че е време за разходка в близкото минало:
- Доколкото си спомням, последната ти далавера, в която бях въвлечен и аз, се провали шумно и скъпо. За повече далавери пари нямам.
Той видимо се дистанцира от мен, като подчерта това, слагайки ми нащърбената чиния:
- Тази далавера е семейна.
Кълцах марулята, не бързах, знаех, че ще ми каже. И той ми каза:
- Във вестника прочетохме...
- Пак си отнел неправомерно вестника от пощенската кутия на адвоката!
- Взех го, за да не се мъчи човекът с тези лоши новини! А с Пенка разбрахме, че е обявена обществена поръчка за ограждане на онзи паметник, 240 хиляди лева дава общината!
Мислено превърнах сумата в марули, поцъках с език, пък попитах:
- И защо с Пенка смятате, че точно на вас ще възложат това?
- Защото нашето решение е нетрадиционно, потресаващо и приемливо отвсякъде! - той направи драматична пауза. - Пенка ще изплете пуловер за паметника!
Така се сепнах, че замалко да прекаля с оцета, добре че тренираният ми организъм отмери сам с точността на филмов барман, а в това време шашнатият ми мозък формулира извода:
- Казвах ти, комши, че като не си изключвате радиатора в спалнята, господ ще ви накаже! И ето, полудяхте!
Той презрително извади две вилици.
- Ти за Кристо чувал ли си? - попита ме. - Преди малко е слязъл на летище София с две четки с естествен косъм и е попитал граничните служители къде живеем, та да ни лъсне обувките! Беше то опаковането, идва епохата на обличането в пуловер!
Успокоен сипах оливийка, впечатлен заразбърквах салатата.
- Прав си! Такъв пуловер ще стане световноизвестен! Най-сетне нещо красиво и смислено у нас!...
В този момент в кухнята влезе Пенка.
- Взех мерките! На височина е толкова... - тя се надигна на пръсти с вдигната ръка. - На ширина е 863 педи в раменете!
С комшията се спогледахме стреснати като в реклама за лекарство срещу диария:
- Много! Откъде толкова прежда?
- Ще разплитам! Така се прави!
- Вярно! - сети се комшията. - Тя така плете! Разплита стари пуловери, жилетки, чорапи, навива на кълбета и плете!
- Това хубаво - съгласих се, - обаче с разплитане на стари чорапи няма да стане! Я колчав токмак е този паметник!
- Така е - каза комшийката, - ще разплитам наред. Така сме се оплели, че ако се разплетем, ще има за пуловер не на паметника, ами на цяла България! И ще остане прежда за едни търлъци за Жан-Клод Юнкер!
- Пенке, говориш като бивш еврокомисар - порица я меко комшията.
Пък двамата седнахме на масата.
