Без да си кривим душата, трябва да признаем, че премиерът Бойко Борисов има завидната способност винаги да се измъква от ситуации, в които вероятността той да е губещ е голяма. Обикновено оставя гравитиращите около него да се "наиграят", след което винаги излиза с позиция, която често определяме като популистка. Но е факт, че решението винаги е най-изгодно за премиера.

За първи път от началото на втория си мандат обаче Борисов няма да може да изчака



участниците в поредната кризисна ситуация да се наиграят,



за да вземе правилното за него решение. Може би защото най-малко е очаквал, че ще бъде поставен в ъгъла по подобна тема - бъдещето на военната авиация. След месеци дебати и спорове между военни и ръководството на Министерството на отбраната в крайна сметка беше взето решение до 30 юни да бъде внесен за одобрение проектът за покупка на 16 нови западни изтребителя за 1.5 млрд. лв. Това стана с подкрепата както на армията и МО, така и на цялата парламентарна комисия по отбрана, включително и с депутатите от управляващото мнозинство. Така на премиерските плещи рязко бяха прехвърлени болезнените въпроси: ще имаме ли собствена бойна авиация, ще се грижи ли армията за охраната на въздушното пространство, какво става с хилядите авиатори и курсанти, ще продължи ли България да се държи като лош член на НАТО. Вероятно първата реакция ще е - това е нормално, нали затова е министър-председател. За Борисов обаче не е, когато става дума за армията.

Премиерът вече няколко пъти показа, че



иска да стои встрани от проблемите на армията



Особено след като понесе толкова негативи от спорни решения в сферата на отбраната през първия си мандат. Да си припомним протестите на военните и последвалите скандали с полетите на военната авиация за правителството. Затова той демонстрира незаинтересованост към военния ресор още при разпределяне на властта между коалиционните партньори. Борисов знаеше, че за да се случи нещо добро в армията, трябват милиарди, а той никак не е склонен да ги даде, пък ги и няма. Затова и не пожела този ресор да бъде даден на представител на ГЕРБ, както беше в първия мандат. Предоставянето му на Реформаторския блок беше изненада дори за самите реформатори.

Истината е, че до последно Николай Ненчев беше спряган за зам.-председател на Народното събрание, но изведнъж се оказа военен министър. Това пък е донякъде обяснението за неадекватното поведение на Ненчев като министър, въпреки че нито го оправдава, нито спускането му като парашутист е основание за назначенията на земеделски активисти, които се случиха в МО. Очевидно е, че Ненчев абсолютно нямаше представа с какво се е заел и едва през последните месеци успя все пак да разбере, че ресорът му не е никак лек, особено когато премиерът отказва да му даде пари, за да си върши работата. Борисов вече няколко пъти показа, че е



готов да жертва военния министър, като му прехвърли негативите



от липсата на всякаква държавна политика по отношение на армията.

Въпреки че България неведнъж обеща, че ще увеличи военния си бюджет, той беше намален. Независимо че президентът Росен Плевнелиев пое ангажимент пред НАТО в Уелс, че ще се отделят пари за ново въоръжение, такова нещо не се случи. Борисов повторя, че пари за оръжие няма и че трябва да се чака евентуално увеличение на военния бюджет от догодина. То обаче ще бъде със 70-100 млн. лв., което е напълно недостатъчно, за да се спре разпадът на армията. Коалиционните партньори от АБВ и Реформаторския блок ще понесат негативите и от предприетите пенсионни промени във въоръжените сили. Затова не е случайно, че те се случват точно сега, когато социалното и военното министерство не са на ГЕРБ. Да не забравяме, че реално Ненчев се оказа и с вързани ръце при назначенията на ключови позиции в МО. Борисов отмени решението му за смяната за директора на "Флотски арсенал" - Терем, а после военният министър катастрофира и с дружеството "Снабдяване и търговия". Две от назначенията му във фирмата, която генерира най-много приходи в МО, бяха отменени след отказ на ДАНС да издаде допуск на назначените директори. За отказа нямаше обяснения и мотиви. Така се стигна до назначаване на човек на ГЕРБ.

С решението да вкарат скъпия проект за покупка на нови изтребители в Министерския съвет коалиционните партньори на ГЕРБ може и да получат



малък реванш за всички проблеми,



които им се стовариха около военното министерство. Така те директно прехвърлиха горещия картоф с бъдещето на военната авиация на премиера. А той, иска или не иска, ще трябва да вземе категорично решение. И тук отговорът "Нямам пари за оръжие" вече няма да важи. Борисов е наясно, че военната авиация трябва да я има и ще трябва да даде зелена светлина на започване на проекта за придобиване на нови изтребители. Старите МиГ-29 ще могат да бъдат използвани до средата на 2016 г., след като няма да има договор с руснаците. Това означава, че евентуален отказ за купуване на нови автоматично ще превърне премиера в човека, който свали българската бойна авиация на земята. А негативите от това няма да са никак леки. Все пак идват избори.