Безпощадна картина на здравеопазването в България представя анализ за страната ни на Световната банка. Здравните резултати на българите са все по-лоши, достъпът до качествено лечение е все по-ограничен, българите дават прекалено много за здраве от джоба си, а в същото време страната ни оглавява класациите по брой болници и хоспитализации.

Здравните показатели на българите са се влошили в сравнение с 80-те години на миналия век, сочи анализът на Световната банка. Тогава те са били по-близо до средните показатели на старите членки на ЕС в сравнение със съседните на България страни. Преди 30-ина години продължителността на живота у нас е била с 3 години по-ниска от тази в 15-те западни членки на ЕС и с 2 години по-голяма от тази в Унгария. Понастоящем разликата в продължителността на живота между България и старите страни от ЕС е почти 8 години, а в Унгария вече живеят по-дълго, отколкото тук. Средно хората у нас в момента живеят по 74.5 години. Картината е особено лоша и при най-често срещаните хронични заболявания и причини за смъртност - сърдечно-съдовите болести. Смъртността от тези диагнози при българите под 64 г., т.е. в работоспособна възраст, е по-висока в момента в сравнение с 80-те години, докато в останалите страни в Европа тя е спаднала. Данните са стряскащи - през 2010 г. у нас от сърдечно-съдови болести са починали 5 пъти повече хора под 64 г. в сравнение с ЕС и 65% повече, отколкото в съседните на България страни.

За сметка на това здравната ни система е крайно неефикасна, отбелязват експертите на Световната банка. Тя е прекалено ориентирана към скъпо лечение в болниците, а по-икономичните първични, доболнични грижи и профилактиката не се използват оптимално. В ЕС единствено в Румъния има толкова лошо покритие с профилактични грижи, а българите имат и прекалено малко контакти с лекари от доболничната помощ. Броят на хоспитализациите обаче е скочил с цели 65% от 2000 до 2010 г., докато същият показател в ЕС или остава непроменен за десетилетието, или намалява. През 2011 г. всеки четвърти българин е лежал в болница. У нас се падат 4.6 болници на 100 000 души, докато в ЕС те са 2.7. Много от болниците имат малко пациенти, което е крайно неефективно. Трите най-натоварени болници у нас изписват по 95 пациенти на ден, докато 103 лечебни заведения изписват максимум 5 души на ден. Така се дублират структури и се затрудняват икономиите, отбелязват от СБ.

Парите, които у нас се отделят за здравеопазване, съвсем не са толкова малко, но тук акцентът е върху личните разходи на гражданите. България отделя над средните разходи за тази система в сравнение с другите страни от региона, като дори публичните разходи са около средните за Балканите. У нас обаче т.нар. преки плащания, т.е. това, които хората плащат от джоба си, са цели 47% от общите разходи и са най-големият източник на финансиране на здравеопазването ни. Три четвърти от платените пряко от населението пари са за лекарства. През 2000 г. българите са плащали от джоба си 27 на сто от всички разходи за здраве, т.е. за 10 г. ръстът е почти двоен. България е и крайно далеч от препоръките на Световната здравна организация, според които, за да има адекватна финансова защита за населението, то не бива да поема пряко повече от 15-20 на сто от плащанията в здравния сектор. Над 4 на сто от населението обеднява всяка година заради високите лични разходи за здраве, отбелязва анализът.



РЕФОРМА

Здравната каса трябва да купува услуги селективно, а не от всеки появил се на пазара субект, препоръчват от Световната банка. Трябва да се събира повече информация за качеството на грижите в лечебните заведения и системата за плащане да се обвърже и с този показател. Специалистите в доболничната помощ трябва да поемат по-голяма част от лечението и наблюдението на хроничните болести, а постоянното медицинско образование трябва да се развие. Трябват и промени в начина, по който се осигуряват лекарства, тъй като в момента се плащат прекалено много пари за не толкова ефективно и качествено лечение.